Признаци – появяват се кафяви петна с неправилна форма по листата, стъблата и клонките. В началото петната по листата са бледо жълти, след което заразената тъкан става кафява. Проявлението по плодовете е от към дръжката, където се развиват ръждиво кафяви петна с неправилна форма, без да проникват дълбоко в тъканта. При висока влага нападнатите части се покриват с бял памуковиден налеп.
Мерки за борба – при проява на първите симптоми и развитие на патогена да се използват разрешени в биологичното производство мед и сяро-съдържащи препарати, както и някои отвари от полски хвощ, ревен и пелин. Разреденото с вода прясно мляко или цвик също имат предпазно и лекуващо действие. Същите мерки се прилагат и при Кубинската мана (Pseudoperonospora cubensis), която напада краставиците, тиквите, дините и пъпешите.
Какви торове можем да използваме?
За подпомагане и запазване на добрата почвена структура с висока биологична активност, хранителните елементи трябва да се доставят в органична форма. Торовете с висок дял органична субстанция (компост, оборски тор, органичен мулчиращ материал) са подходящи, когато хумусното съдържание на почвата е под 2,5 %.
Азотът се доставя с органични торове, компост и оборски тор.
Фосфорът се доставя с компост и оборски тор, минерални фосфорни торове. Внася се средно дълбоко.
Калият се доставя с компост, оборски тор, органичен мулчиращ материал, торове с повече хранителни вещества и богати на калий каменни брашна.
Калцият - с компост, оборски тор, различни калциеви торове, като се следи рН на почвата (киселинност).
Магнезият - с компост, оборски тор, органичен мулчиращ материал, скални брашна и продукти от водорасли, като се следи показанието на рН (киселинност).
