На семинар, организиран от Селскостопанска академия са обсъждани важни теми, свързани с запазването, развъждането и перспективите пред Дунавската порода коне. На срещата са присъствали председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, експерти и учени от Института по животновъдни науки- Костинброд, Тракийския университет в Стара Загора, Аграрен университет – Пловдив, Българската федерация по конен спорт, собственици и любители на коне от Дунавската порода.
В лекция на тема „Дунавската порода коне – минало, настояще и перспективи“ проф. д-р Георги Бързев от Тракийския университет е направил ретроспекция на създаването и развитието на породата. Показани са уникални фотографии от бонитировиките, в които са участвали водещи учени и специалисти по коневъдство. Проф. Бързев е подчертал, че час по-скоро трябва да се възвърне водещата роля на науката при вземане на решенията за развитието на породите, особено на тези, които са национално достояние.
Според проф. Бързев развъдната програма за Дунавския кон, разработена още от акад. Хинковски, не се спазва, като се продменя дори оригиналният, характерен за породата цвят на космената покривка.
Преглед на линиите и фамилиите на породата и състоянието към настоящия момент е направила гл. ас. д-р Надежда Луканова от Института по животновъдни науки в Костинброд. Тя е изразила притеснение, че във системата на БАБХ като Дунавски са записани коне с имена, които не могат да бъдат отнесени към съществуващите генеалогични структури на породата.
Презентацията на проф. д-р Васил Николов „Генетика и селекция в животновъдството. Науката в помощ на опазването на Дунавския кон“ беше разработена в контекста на Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година. В нея развъдната дейност се представи с акцент върху понятията необходимост, формалност, морал. Проф. Николов е обърнал внимание на присъсващите, че изискванията на политическите документи- регламенти, закони, са насочени по- скоро към регулиране на обществени отношения, но не изчерпват, а понякога изкривяват научно обоснаваните подходи при развъдната дейност.
Изискванията на нормативните документи трябва да се отчитат при разработването на развъдните програми, но то трябва да се извършва от научни колективи, на основата на обстоен анализ и да дава научно-обоснована насока за развитие на породата и стъпките за постигане на целите.
