От 2007 година до средата на 2017 година площите с овощни градини в страната са се увеличили три пъти, достигайки 678 207 декара, при 283 610 дка преди десет години. Това сочат последните данни за структурата на овощните насаждения в България, представени от министерството на земеделието. Изследването се провежда на всеки 5 години в държавите членки на Европейския съюз и е разписано в еврорегламент за статистиката при трайните насаждения.
Целта е да се дадат актуални данни за сортовата и възрастовата структура и гъстота на засаждане на отглежданите овощни насаждения с ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови, нектарини, лозя с десертни сортове грозде, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници и малини.
Актуални цени на орехи, лешници бадеми в ЕС за януари 2019!
Обект на наблюдение са 46 000 земеделски стопанства на територията на цялата страна, които отглеждат поне 1 дка (0.1 ха) чиста култура – ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници, малини и лозя с десертни сортове грозде. Референтната дата за площите с овощни насаждения в стопанствата е от 1 -ви юли 2017 г. до юли 2018 г.
Рязкото увеличение на площите безспорно се дължи на бума при засаждане на орехи, които заради субсидиите, лесното им отглеждане и почти „нулата“ разходи запали маса народ да прави орехови градини. Затова и площите с тази култура за десет години са нараснали близо пет път. През 2007 г. ореховите градини са били върху 41 640 дка, докато в средата на 2017 г. площта се е раздула до 177 625 дка, сочи статистиката.
Увеличение има и при останалите овощни дръвчета като череши, вишни, сливи и джанки, но за разлика от орехите там се действа с икономическата логика да се развива бизнес, а не да се източват субсидии, защото със сигурност след стопирането на европодпомагането тези площи ще бъдат изкоренени. И понеже ореховите дръвчета дават плод едва към петата година, затова не е ясно дали от тези близо 200 хиляди декара на пазара ще бъде изкарана продукция, коментираха фермери.
Но да се върнем към статистиката на агроминистерството, която показва значително увеличение в градините с череши, сливи и джанки. Ако преди 10 години черешовите градини са заемали малко над 50 хиляди дка, то през 2017 г. тези площи вече достигат 125 327 дка, като увеличението повече от два пъти. При сливите и джанките ръстът е още по-голям. През 2007 г. е имало едва 6 7 310 дка, то през 2017-та тези градини вече заемат 112 488 дка, или двойно повече за тези десет години.
Интерес има и към ябълките, но там ръстът не е толкова голям. При 35 240 дка през 2007 г. десет години по-късно тези градини заемат 51 481 дка. Инвестирано е и в крушови градини, чийто размер за този период е нараснал от 3 120 дка до 6 770 дка.
Минимален ръст има при площите с кайсии, които от 25 530 дка са нараснали до 33 882 дка. Най-малко са новите градини с праскови, защото докато през 2007 г. е имало 29 030 дка, то през 2017 г. те са едва 36 629 дка.
В анализа на агроминистерството са посочени и сортовете плодове, разпространени най-много в страната. При ябълките безспорно най-предпочитаните сортове „Флорина“, които заемат близо 20 на сто от всички ябълкови градини, следва „Златната превъзходна“ – с 18% от площите. Повечето сортове са на възраст от 5 до 14 години, което е показател, че старите градини над 25 години почти излизат от строя.
При крушите най-търсените сортове са „Попска“ с 23.3%, „Абат фетел и други сортове от групата на абате“ - 20.4% и „Вилямова масловка“ – 12,7%.
При кайсиевите сортове преобладават ранните и средно ранните, като те заемат над 98% от всички кайсиеви градини. При прасковите ситуацията не е толкова проблемна, защото късните сортове заемат около 43 на сто от площите.
Данните от този анализ са изключително важни, защото насочват браншовите организации да правят собствени анализи за това как българските плодове биха могли да се конкурират с вносните по отношение на излизането им на пазара.
