Спанакът, салатата, репичките, зеленият лук и чесънът имат кратък вегетационен период, през който развиват голяма листна маса. Затова те са особено взискателни към запасеността на почвата с достатъчно и леснодостъпни хранителни вещества.
Спанакът дава високи добиви, когато предшестващата култура е добре наторена. Листният зеленчук дава най-добър и качествен добив при торене с угнил оборски тор в комбинация с азот, фосфор, калий. Не понася пресния оборски тор. Торовете се внасят преди сеитбата, при подготовката на почвата. Само азотният се разделя на две, с половината се подхранва. Късният есенен посев се подхранва до края на януари. Обикновено за 10 кв. м са достатъчни 200 г амониева селитра, 150 г двоен суперфосфат и 150 г калиев тор.
Салатата обича богатите на хранителни вещества структурни и добре обработени почви. Тя предпочита най-вече азота, следван от фосфора. Обикновено за 10 кв. м трябват 200 г амониева селитра, 300-400 г суперфосфат, а калиеви торове се използват само при много леки, песъчливи почви. С пресен оборски тор може да се тори през есента с дълбоката оран (при прекопаването). През вегетацията същите 10 кв. м се подхранват с около 100 г амониева селитра. Не закъснявайте, защото ще се образуват рехави глави.
Зеленият лук и чесънът предпочитат богатите с хранителни вещества, структурни и влагоемни почви. Изискват комбинирано органично и минерално торене. Обикновено са предкултура на домати, пипер, патладжан и използват основното им наторяване. При първото окопаване се подхранват със 150 г амониева селитра за 10 кв. м. Зеленият лук и чесънът не понасят пресния оборски тор.
