На 25 януари още една браншова организация в земеделието ще се присъедини към обсъждането на проектозакона за собствеността, поземлените отношение и опазването на земеделските земи, който за пореден път се оказва с огромни пропуски по отношение на бъдещата регламентация. Става въпрос за Националната биологична асоциация, която в 32 страници е представила несъгласията си със сегашния проект. Заедно с останалите браншови организации на зърнороизводителите, на собствениците на земеделски земи и на земеделските производители и биоземеделците ще представят в работната група на министерството на земеделието необходими според тях корекции към поземления закон.
Обобщавайки съдържанието на новия проект, биофермерите определят някои от текстовете дори като „нарушаващи конституционните права на хората“. В позицията се казва още, че с този закон ще се позволи да се „изземва имущество на граждани в частна полза“, като налага „допълнителни тежести (рентни плащания), на лица, които свободно и добросъвестно изпълняват добрите земеделски практики и по този начин блокира свободната стопанска инициатива на всеки земеделски стопанин“.
От асоциацията на биопроизводителите категорично се противопоставят на чл. 38 от проекта, където се предлага „развалянето на договор за ползване на земеделска земя за срок по-дълъг от 10 стопански години става по съдебен ред, освен когато договорът е за ползване на земи от държавния и от общинския поземлен фонд.“
„Категорично не приемаме втората част от изречението на чл.38, ал.3, а именно „освен когато договорът е за ползване на земи от държавния и от общинския поземлен фонд“, защото „договорите за наем и/или аренда следва да се прекратяват само по съдебен ред, за да се прецени законосъобразността, обстоятелствата и правилността, които налагат съответното прекратяване“, се казва в мотивите. От асоицацията смятат, че „е невъзможно една страна в договора в случая МЗХГ да прекратява едностранно договори без съдебен контрол по отношение на земеделските земи от Държавен поземлен фонд или Община по отношение на Общински поземлен фонд".
Съществени несъгласия браншовиците имат по отношение на член 31, който гласи, че „рентното плащане за съответната стопанска година не може да бъде по-ниско от рентното плащане за землището, определено по реда на глава седма раздел ІІ. В случай, че договореното рентно плащане е по-ниско, дължимото рентно плащане е в размер на рентното плащане за землището за съответната стопанска година.“
От биоасоциацията се противопоставяме срещу така предложените текстове, мотивирайки се с факта, че е недопустимо със закон да се определят престациите (цената) за дадена стока, в случая земя, между икономически свободни, дееспособни правни субекти.
Предложените разпоредби са неправилни, тъй като не може трети правен субект, в случая държавата, да определя размера на каквото и да е плащане между частни лица, се посочва в становището на асоциацията.
Потъпква се основен принцип на пазарната икономика, в духа на който е чл.9 от ЗЗД, че страните по договора, могат да определят свободно съдържанието на договора помежду си, долколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Натоящият текст представлява един неприемлив за нас абсурд, който искаме да илюстрираме със следните няколко примера.
Най-малкото „стоката“ земеделска земя, която се отдава под наем/аренда в конкретно землище, е земя от :
- различна категория, следователсно със различни специфични качества и плодородие;
- различно географско местоположение, спрямо нуждите на всеки земеделски стопанин, който иска да я наеме;
- условия за напояване (поливна-неполивна);
- отстояние до населено място и твърда настилка;
- допълнително изградена инфраструктура в близост до поземления имот, за нуждите на конкретно производство.
Всичко гореизброено е само малка част, от която се определя наемната или арендната цена, която поема да изплаща всеки земделски производител на собственика на земеделските земи. Абсурдно е със закон да се определят минимални или максимални плаващи прагове на рентните плащания. Тези плащания, които визира закона са плаващи, защото те се променят ежегодно, на база сключените договори за аренда в съответното землище.
От асоциацията искат корекции и клаузите, отнасящи се до преференциалното отдаване на държавните земи под наем на млади фермери. Става въпрос за изискването „ да се предоставят имоти или части от имоти от държавния поземлен фонд само за един от следните видове земеделски култури, с обща площ до:
1. 10 декара - за създаване и отглеждане на зеленчукови култури;
2. 20 декара - за създаване и отглеждане на трайни насаждения;
3. 50 декара - за отглеждане на едногодишни полски култури.“
Според биофермерите 50-те декара изобщо трябва да отпаднат като вариант, „вероятността млад необременен човек да дойде от града на село и да започне дейност по отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и др. подобни едногодишни полски култури е нищожна.“
„Изключено е при 50 декара да се реализира каквато и да е печалба от единица площ. Всяко стопанство под 5 000 дка в сектора е неефективно. Стопанство до 200 дка в сектор зърнопроизводство е категорично икономически нежизнеспособно“, припомнят от асоциацията. „ С настоящата разпоредба се създава единствената възможност всеки арендатор да регистрида деца, внуци, работници и др. свързани лица (извън Търговския закон), за да има възможност чрез тях без тръжна процедура да добие право на ползване върху поземлени имоти част от ДПФ“, коментират от асоциацията.
Имайки предвид че средният размерът на ДПФ в конкретните землища не е особена величина, това би свършило изключително полезна работа на всеки арендатор, който разполага с техника и финансов ресурс, чрез трети лица да успее да усвои изцяло ДПФ в конкретно землище, посочват още в становището си биофермерите.
И припомнят, че над 90% от обработваемата земя в страната е заета със едногодишни полски култури. Абсолютно противопоказно е допълнителното увеличаване на площи с едногодишни полски култури. Именно затова те предлагат преференцията да се ползва само за приоритетните сектори „плодове и зеленчуци“
Предвид гореизложеното предлагаме да се увеличат квотите поравно за секторите „плодове и зеленчуци“, а т.3, да се заличи изцяло и да се промени квотното разпределение за секторите плодове и зеленчуци.
