Градинският грах е сред културите, които при нашите климатични условия може да се сее предзимно (за зимуващите сортове) и зимно (февруари и март), като сроковете за сеитба се определят от сортовите особености. В южните части на страната при топла зима е възможно да се засее и по-рано. Като храна грахът ни доставя протеини, въглехидрати, витамини, микроелементи, аминокиселини и не случайно го наричат цар Грах.
Подходящите му предшественици са всички зеленчукови и зърнено-житни растения без бобовите. Или ако образно се изразим, грахът дава всичко от себе си за другите, но не се „самопонася“ и не понася родствениците – останалите бобови култури. Не трябва да се отглежда на едно и също място повече от една година, но след него могат да виреят добре всякакви култури освен бобовите.
И още нещо много важно – поради ранните срокове на прибирането му след него може да отглеждате и втора култура. Известно е, че тази протеинова култура обогатява почвата с азот и подобрява нейната структура.
Като съседи-антагонисти, с които не понася близост са чесъна и лука.
Сортовете грах са с различни характеристики и срокове на вегетация и могат да се разделят на три групи – ранни, средноранни и късни.
Сред ранните може да изберете „Амброзия“, „Ран 1“, „Мусала“, „Пулпудева“, „Маргарит“, „Искър“, „Зорница“, „Глориоса“ и др.
Средноранните сортове включват „Деница“, „Корал“, „Хемус“, „Динга“, „Цитрина“, „Скинадо“ и др.
Късните сортове са „Прометей“, „Пловдивска перла“, „Успех 72“, „Джоф“, „Вятово“, „Мира“ и др.
Някои от сортовете са много сочни и сладки – истински деликатес. Те могат да се консумират в сурово състояние и заедно с шушулката, която съдържа голямо количество желязо, хлорофил и вещества, които контролират нивото на калций в организма – „Телевижън“, „Амброзия“ и др.
„Амброзия“ е много ранен сорт, който достига техническа зрелост за 55-60 дни след поникване.
Изисквания към почвата, температурата и влажността
Грахът не обича много тежките почви. За оптимално развитие се нуждае от средно тежка глинесто-песъчлива почва с неутрална или много слабо алкална реакция – рН 5,5- 7,0. Почвата трябва да бъде много добре дренирана и богата на хумус. Може да се отглежда и на високи лехи.
Различните сортове грах поникват при различни температури – гладкосеменните поникват при 1-2 градуса, а останалите при 4-8 градуса. Оптималната температура за поникване е 16-18 градуса, но растежът и развитието до цъфтежа се осъществяват нормално и при по-ниски температури – 12-16 градуса. За цъфтежа и формиране на плодовете растението се нуждае от по-високи температури – 18-20 градуса, но не бива да надвишават 30 градуса, защото над тези температури цветовете и завръзите окапват, а плодовете се деформират. Това обуславя и необходимостта от ранна сеитба.
Грахът не се бои от кратковременни застудявания и заснежаване – но при условие, че не се задържат дълго.
Градинският грах проявява по-високи изисквания към влагата. Критичен е периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата, в който трябва да се осигурят 2-3 поливки при норма 30-35 литра на кв.м.
Начини на засяване
Градинският грах се засажда лентово или гнездово. При лентовото засяване се практикува дву- или триредова лента, като разстоянието между лентите е 50-60 см, а между редовете 20 см. Разстоянията между растенията в реда е 10-15 см.
При гнездовата сеитба разстоянието между редовете е 50-60 см, а между гнездата 30 см, като във всяко гнездо се засяват 5-7 семена.
Дълбочината на засяване е 5-7 см за предзимното засяване и 3-5 см за зимното.
Подхранване
Градинският грах има един основен корен, който се развива на голяма дълбочина (може да достигне 1м) и множество малки в 20 сантиметровия слой. Растенията започват да фиксират азота в многобройните малки грудки по коренчетата си още 10-12-я ден след поникването. Това обуславя необходимостта от подхранване с азотен тор още по време на сеитбата или непосредствено след нея.
Цялото количество азотен тор, както и голяма част от фосфорния и калиевия (70-80%) се усвояват до цъфтежа. Съотношението между азот, фосфор и калий трябва да бъде 1:1:2.
