Да се смееш или да плачеш – това е въпросът, който журналистите, отразяващи селскостопанския сектор, започваме да си задаваме по отношение на липсата на елементарна статистическа информация, която Министерството на земеделието и храните е длъжно да съобщава на бизнеса, за да ориентира фермерите при подготовка на техните стратегии. От миналата година обаче агростатистиката спря да прави прави месечни анализи за производството на плодове и зеленчуци. А ние се питаме - да не би климатичните промени да са се стоварили като чук и върху родната администрация, та е толкова необщителна.
Шегата настрана, но промените с климата са страховит обективен фактор за огромна част от родните земеделци, само че намаляващите декари с плодове и зеленчуци у нас се дължат не толкова на климата, колкото на липсите на адекватни политики за защита на бизнеса. Да, нарастващото безводие и горещините през лятото отказват доста земеделци от традиционния им бизнес, но това по никакъв начин не освобождава администрацията от задължението да следи пазара на традиционни за България култури, каквито са доматите, пипера и краставиците.
Нямаме идея кой умен администратор е решил да „облекчи“ работата на статистиката. Но на този етап добре, че не са отрязали и годишните статистически данни, защото анализаторите в сектора няма как да си свършат работата и да дадат актуалните тенденции за спадовете в производството. И понеже след сривовете при плодовете и зеленчуците идва ред на зърнените и маслодайни култури, затова ще направим кратък преглед на състоянието на използваната земеделска земя със селскостопанско предназначение, проследявайки размера на площите при отделните кулутри за последните 10 години – от 2014 до 2023 г. включително.
Първите сривове, наблюдавани извън плодовете и зеленчуците са при бобовите култури, където след първоначалния бум, предизвикан от субсидирането, сме свидетели на последващо постоянно намаление, предизвикано от липсата на пазари.
Точно преди 10 години площите с боб, грах, леща и други варива се садяха едва върху 48 770 декара. Благодарение на субсидирането на протеиновите кулутри от още през следващата 2015 г. тези площи изведнъж пораснаха на 246 170 декара и продължаваха да растат со 2018 година, когато надхвърлиха малко над един милион декара. Липсата на пазари обаче коренно промени ситуацията и през 2019 г. площите рязко бяха намалени на 421 670 дка, като оттогава спадът продължава. И през 2023 г. азотфиксиращите култури вече се отглеждат само върху 149 340 дка. Или накратно казано – за четири години нивите с боб и грахови култури се свиха десетократно!
Отново заради липсата на пазари, сериозен спад се наблюдава и при друга основна за страната ни култура като картофите. Дълги години родните земеделци упорито се бореха с конкуренцията от Германия и Полша, но липсата на вода през последните две години очевидно ще ги откаже и това личи от размера на нивите, обработвани от 2021 до 2023 година. Ако през първата година са били засадени 123 630 декара, през 2022 г. площите намаляват на 102 850 дка. А през миналата година вече са 89 480. Заради отрязаната статистика никой не знае колко са декарите през 2024 година, но намаление със сигурност има. Защото без вода добивите продължават да падат и това беше съобщено неотдавна от Националната асоциация на картофопроизводителите.
Тихите фалити в зърнопроизводството
За последните десет години намаление има и при зърнените култури. Най-силно това се изразяваше при ечемика, чиито площи през 2014 г. бяха 2 186 120 декара, след което сме свидетели на постоянен срив, чиито най-ниски стойности бяха отчетени през 2018 и 2019 година, когато фермерите бяха засели съответно 1 157 730 дка и 1 122 640 декара. От 2020 година обаче търсенето на ечемик постепенно провени тази тенденция, така че през миналата 2023 г. декларираните площи вече бяха 1 518 800 дка. Ръстът продължава и през тази година, като засетите площи бяха 1 850 000 дка.
На този етап няма признаци за намалението на площите с пшеница, но при царевицата вече е факт и това се прояви за първи път още през 2022 година, когато площите паднаха под 6 милиона дка. От 2019 г. до 2021 г. страната ни държеше постоянни площи над 6 млн. дка, въпреки че преди тези години се обработваха под 5 милиона декара. През 2022 г. година обаче цените и пазарите си казаха думата и фермерите намалиха тези площи до 5 720 480 дка. През миналата стопанска година отново леко се увеличиха до 5 95 600 дка, но през тази пролет засетите с царевица площи са едва 1,347 млн. дка.
Огромният срив за тази година е при маслодайния слънчоглед, където бяха засети само 3, 271 млн. дка.
Припомняме, че до миналата година нивите с тази култури бяха над 8 милиона декара, като през 2022 г. дори надвърлиха 9 милиона – 9 855 910 дка. Основната причина за това нечувано намаление в производството обаче остава основно пазарът, който заради вносът от Украйна срина цените и земеделската общност у нас остана без доходи. Да, и промените в климата имат значение. Но целият земеделски бранш отдавна осъзна, че е в капана на някакви измислени аграрни политики, водещи родното земеделие към крах!
Екатерина Стоилова
