Производството на сорго в Европа се увеличава с всяка година. Културата става все по-популярна сред земеделците, защото намира нови и разнообразни приложения – използва се за зърно, захар, силаж, биомаса и др. Засиленият интерес към соргото се обяснява и с факта, че се развива успешно и при неблагоприятни, а даже и екстремни климатични условия. Културата е и отлична алтернатива на царевицата за райони с ограничени водни ресурси и замърсени почви.
Соргото се нарежда сред най-икономичните култури, защото не изисква сериозни разходи, а може да се отглежда и като втора култура след рано прибрани ечемик, грах и др. Адаптира се много лесно към различни почвени и климатични условия.
Биологични особености
Кореновата система е влакнеста, силно разклонена, достига до 2 м дълбочина и 60-90 см широчина. Листата и стъблата са покрити с восъчен налеп, който предпазва растенията от прегряване. Тези ценни биологични особености му позволяват да използва максимално икономично водата.
Друга забележителна особеност е тази, че растенията могат да преустановят своето развитие, да изчакат да премине неблагоприятното време и да продължат да растат.
Зърното може да бъде обвито или голо, а формата на зърната – кръгла, яйцевидна или продълговата. Люспите са оцветени в бяло, жълто, червено, светлокафяво и тъмнокафяво.
Условия за отглеждане
Соргото е топлолюбиво растение. Семената му започват да покълват при 10-12 градуса. Младите израстъци загиват даже при слаби и краткотрайни замръзвания.
Растенията сорго се развиват нормално и при температури 40-45 градуса. Освен почвеното засушаване, те понасят добре сухия въздух и сухите ветрове.
Соргото няма специални изисквания към почвата – расте еднакво добре на леки песъчливи и на тежки глинести почви, примирява се със засолените, но не се чувства особено добре на кисели и не понася студ и прекалена влажност. Предшественици могат да бъдат всички зеленчуци и картофи. Не се развива добре само след суданка (суданската трева е вид сорго) и слънчоглед, които разрушават силно почвата.
Соргото е култура, която може да се отглежда на едно място от пет до седем години и ако се внасят всяка година преди сеитба оборски и азотно-фосфорни торове, добивите няма да намалеят.
В деня преди сеитбата семената трябва да се накиснат във вода (100 г вода на 1 кг семена), а след това леко се проветряват и се сеят незабавно.
Един от важните моменти в технологията на отглеждане е дълбочината на засяване. Семената трябва да бъдат положени върху твърда влажна почва на дълбочина 5-6 см. Хранителната площ на едно растение е 70х15 или 35х30 см. Растенията се появяват след 6-8 дни при благоприятни условия.
Грижи при отглеждане
Грижите се състоят в плевене и разхлабване – за вегетационния период е необходимо поне три пъти. Зърната сорго практически не опадат и се прибират във фаза на пълна зрялост, а поради високата влажност метлите да се просушават до 10-13%. Семената запазват високи сеитбени качества 4-5 години.
Соргото е култура, която е относително устойчива на много болести и вредители. Наличието на восъчен налеп върху вегетативните органи, съдържанието на танинови алкалоиди в листата и зърното, на силициев двуокис и цианогенен гликозид дурин осигуряват висока устойчивост срещу шведска муха, царевичен и зърнен молец.
Соргото е висококачествена храна, която съдържа 70-73% нишесте, 12-15% протеини и около 4-5% мазнини, аминокиселини, каротин, минерали и танини, провитамин А и витамини от група В. Превъзхожда царевицата по отношение на макро- и микроелементи. То е почти идентично с ечемика, но за угояване на животни дава почти два пъти повече месо.
За зелен фураж може да се използва втори и трети откос. За намаляване на циановата киселина при използване в свежо състояние е необходимо да се просуши 4-5 часа.
Приложение в хранителната промишленост
Намира все по-широко приложение в хранителната индустрия – проготвя се брашно, пуканки, захар, бира и други алкохолни напитки. Делът достига около 40% от общото производство.