Последните оценки на ФАО показват относително оптимистични перспективи за световните пазари на хранителни стоки, като се очаква производството да се увеличи за всички стоки, с изключение на захарта, според нов доклад на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Световното производство на ориз, царевица, сорго и маслодайни култури се очаква да достигне нови рекордни нива, според доклада „Перспективи за храните“ на ФАО , в който се отбелязва също, че световното производство на храни остава уязвимо към неблагоприятни метеорологични условия, както и към продължаващото геополитическо напрежение, несигурността в търговската политика и икономическите условия.
Публикация предоставя пазарни оценки и актуализирани прогнози за производството, търговията, потреблението и запасите от основни хранителни стоки, включително пшеница, едрясно зърно, ориз, маслодайни култури, захар, месо, млечни продукти и рибарство. В него се прави и оценка на световния бюджет за внос на храни и са включени специални тематични глави, разглеждащи въздействието на птичия грип, променящите се модели на търговия от 2022 г. насам, потенциалните стимули за измами с риба в световните агрохранителни системи и последиците от декарбонизацията на морския сектор за вноса на храни.
Прогнозира се, че световното производство на пшеница ще се увеличи умерено през следващата година, докато потреблението на храни на глава от населението ще намалее. Очаква се ръстът на производството да се дължи до голяма степен на 13-процентно увеличение в Европейския съюз поради предизвикано от времето повишаване на добивите, както и на потенциална рекордна реколта в Индия, породена от увеличените площи за засаждане.
Очаква се производството на едрозърнесто зърно да се увеличи с 3,4% до рекордно ниво, подкрепено от солидните перспективи в Бразилия, Европейския съюз и особено в Съединените американски щати, където се очаква производството на царевица да се увеличи с 6,0%, най-вече поради разширяване на посевните площи. По-благоприятните метеорологични условия би трябвало да повишат производството на царевица и в Южна Африка.
ФАО публикува и първата си прогноза за световното производство на ориз, предвиждайки годишно увеличение от 0,9%, за да достигне нов рекорден връх от 551,5 милиона тона, главно поради очакваното увеличение на производството в Азия. Прогнозира се международната търговия с ориз да се разшири с 1,4% през 2025 г., за да достигне рекордните 60,5 милиона тона, подхранвана от силното търсене от Африка и нарастващия износ от Индия и Южна Америка. Очаква се глобалното потребление на ориз на глава от населението, най-важната зърнена култура за човешкото хранене, да се увеличи в световен мащаб, с особено силно увеличение от 2% в страните с ниски доходи и дефицит на храни.
В „Перспективи за храните“ са представени и актуализираните данни на ФАО за глобалните разходи за внос на храни (FIB) през 2024 г., които се очаква да са се увеличили с 3,6% спрямо предходната година до близо 2,1 трилиона щатски долара. Това увеличение се дължи главно на скок от 29,3% в разходите за внос на кафе, чай, какао и подправки, увеличение с 8,1% на разходите за внос на плодове и зеленчуци и увеличение с 5,6% на разходите за месни продукти. За разлика от това, разходите за внос на други групи хранителни стоки са намалели, включително намаление с 4,6% за зърнени храни.
Птичи грип
Перспективите за храните на ФАО включват специален материал, който разглежда как високопатогенният птичи грип (HPAI) се отразява на птицевъдния сектор по света. Въпреки повтарящите се огнища през последните четири години, моделите на износ на птиче месо останаха устойчиви. През 2025 г. Бразилия – третият по големина производител на птиче месо в света, представляващ близо 30% от световния износ – съобщи за първия си търговски случай на високопатогенна птиче ... Високопатогенната птича инфекция (HPAI) „ескалира в една от най-значимите биологични заплахи за световния сектор на птицевъдството“, засягайки над 173 милиона пилета само в Съединените американски щати от 2022 г. насам и предизвиквайки разходи за управление на огнищата и обезщетения на фермерите, надхвърлящи 1,4 милиарда долара към края на 2024 г. Вариантите на HPAI, разпространявани от мигриращи диви птици, отдавна са проблем, но огнищата от 2020 г. насам показват по-постоянен и широко разпространен модел с по-големи икономически последици. Въздействието на HPAI върху производството на храни се усеща главно в сектора на снасянето на яйца, тъй като бройлерите имат по-кратък производствен цикъл и обикновено се отглеждат в затворени системи за отглеждане.
