Изследователи от университета „Ла Троуб” в Австралия са установили, че растенията са извънредно чувствителни към всякакъв допир, а повторно докосване може значително да забави растежа им, става ясно от тяхна публикация в изданието The Plant Journal на базираното в Лондон Общество за експериментална биология.
Дори най-малкото съприкосновение активира основната реакция на генетична защита на растенията, която при втори допир забавя растежа, обяснява проф. Джим Уилън, ръководител на лаборатория в Центъра за селскостопански биологични науки AgriBio към учебното заведение. „Леко докосване от човек, животно, насекомо или дори съприкосновение с друго растение при полъх на вятъра предизвиква мащабна генетична реакция у всеки растителен организъм. Това е свързано с огромен разход на енергия, необходима за растежа на растенията. А ако допирът се поднови, растежът се забавя с до 30%”, посочва Уилън.
Според съавтора на изследването д-р Йен Уан от същия университет макар още да не сме наясно защо растенията реагират толкова интензивно на допир, резултатите от изследването водят до по-задълбочено разбиране за включващите се механизми за генетична защита, разкривайки нови подходи към понижаване на чувствителността и към оптимизиране на растежа.
„Знаем, че когато насекомо кацне върху растение, гените се активират, подготвяйки растението за защита, за да не бъде изядено. Точно по същия начин, когато растения се отглеждат близо едно до друго, те се допират, а последвалата реакция на забавяне на растежа може да оптимизира достъпа до слънчева светлина за всички тях. По този начин за постигането на оптимален растеж плътността на засаждането може да бъде съпоставена с разхода на ресурси”, коментира Йен.
Следващият етап в изследването ще бъде проверката на реакцията на допир на растенията със селскостопанско значение и допълнителното проучване на последиците от размножаването на растения, които са по-слабо чувствителни на докосвания.
Резултатите от изследването могат да доведат до нови подходи към оптимизирането на растежа и производителността на растенията от полското земеделие до интензивното градинарство. По-задълбоченото разбиране на участващите генетични механизми пък ще помогне за откриването и размножаването на по-слабо чувствителни към допир сортове, които същевременно запазват чувствителността си към други фактори като например студ или жега.
