Стопани палят ниви и погребват отровно жито

11-07-2005 г. Ще палим ниви със заразено жито. Това призна земеделски производител от Шабленско. След взетите проби специалисти му препоръчали да драсне клечката на посевите, поразени с над 50% от опасното заболяване фузариум, вместо да пуска комбайни и да трупа още разходи. Част от стопаните трябва да запалят стърнищата веднага след като ожънат, за да не остава зараза в почвата за следващата сеитба. Повечето производители ще бъдат принудени да спасяват реколтата с вентилация, с превяване на заразното жито, а това, което не става за хляб, ще трябва да се бракува и погребе. Търговски корпорации вече предложили да изкупят заразено жито на силно занижени цени. За ниви от Добрич до Велико Търново, заразени с токсичен фузариум, алармира пръв "Стандарт" след интервю с проф. Христо Контев. Признанията на пенсионирания ентомолог му донесоха много ядове. В цялата си 40-годишна научна кариера той не е премълчавал за опасностите в земеделието, колкото и неприятности с властта да му е струвало това. Професорът не изразява позиция на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, защото е само на граждански договор за консултантски услуги при нас, заяви шефът на научните работници Димитър Петъков. Малко е стряскащо, но не трябва да се тръби, зърното не е толкова опасно, предупреди и заместникът му ст.н.с. Николай Ценов, селекционер по пшеницата в института. Половината от нивите с пшеница в Добричка област са били поразени от 0 до 5% с фузариум. В останалите 40% заразата плъзнала до 7-8%. Най-тежко е положението в останалите 10 на сто, където е заболяла над 10% от пшеницата, посочи Ценов, като цитира данните на Регионалната служба по растителна защита. В Добричка област миналата есен бяха засети 1 052 000 дка с пшеница. Това означава, че тежко поразени са над 100 000 дка само в Добруджа. Изявленията на проф. Контев имат и положителен ефект - информираха стопаните, за да вземат мерки, призна зам.-шефът на института. Според него за износ може да тръгне и жито, поразено от 0,5 до 1% от токсичната гъба. Толкова позволявали европейските стандарти. Най-ефективна била борбата с химически препарати. Но главоломното поскъпване на горивата принудило стопаните да икономисат от скъпата интервенция срещу страшното заболяване. То било подценено, дори и старите агрономи забравили за него, защото се появило за първи път след 35 години у нас. Тревогата ни е голяма - и заради фузариума, и заради опасността от покълване на житото след проливните дъждове. Това ще удари качеството, а и цените на новата реколта, каза Димитър Катранджиев, фермер от с. Спасово и председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България. Той е пожънал 2000 дка от общо засети 15 000 дка с пшеница. Според него фузариумът е заболяване, от поражението на което няма спасение. Част от заразеното зърно ще падне още по време на жътва и няма да влезе в общия кюп, каза стопанинът. Той не допуска, че зърно с токсичната гъба ще отиде за хляб. Цените на пшеницата в Русенско вече паднали до 135-140 лева на тон, а в Добруджа пазарлъкът се води на цени 150-155 лв. за тон. "Луи Драйфус" купували добруджанска пшеница за 165 лева на тон франко пристанище. Но става дума за много качествена хлебна пшеница с добро хектолитрово число и протеин 11,5%. В историята на България зърнена криза се прави само от политиците, а не от производителите, категоричен е Катранджиев. И сега ще осигурим хляба на България, стига търговците да не изнесат хубавото жито навън, предупреди той. От в. Стандарт