Обеззаразяване на семената на зърнено-житните култури преди сеитба

Традиционно подготовката за сеитбата на есенниците - пшеница и ечемик започва от началото на септември. Важен етап от технологията за отглеждането им е да се предпазят от болести, неприятели и плевели чрез агротехнически и растителнозащитни мерки.
Агротехническите мероприятия включват: сеитбообръщение, при което се редуват житни и окопни култури, за да се намали запасът от болестотворни патогени, главно по кореновата система на житните, неприятелите в почвата, едногодишни и многогодишните плевели; обработка на почвата, чрез която се заорават и минерализират растителните остатъци, които са източници на зараза от почвени патогени, намалява се числеността на полските мишки и житните бегачи, създават се най-добри условия за качествена сеитба и дружно поникване на семената; балансирано торене с азотни, фосфорни и калиеви торове. Едностранното торене само с азотни торове увеличава риска от развитие на болестите брашнеста мана, кореново и базично гниене и други. Съществена гаранция срещу загуби от болести дава използването на висококачествен посевен материал, получен само от семепроизводни посеви. Оптималните срокове на сеитбата са решаващи за опазване на есенниците от болести и неприятели. При ранна сеитба през септември посевите се нападт от житни мухи, бълхи и цикади, а от болестите има вероятност да се появят кореново и базично гниене, брашнеста мана, ръжди и вирози.
При подготовката на семената за есенната сеитбата най-важната задача, която стои пред зърнопроизводителите е обеззаразяването на семената с фунгициди.

Така значително се намалява първоначалната инфекция и се ограничава развитието на икономически опасните болести по житните – главни, фузариоза, ленточна болест по ечемика и други, защото след появата им растителнозащитните практики нямат ефект.
• [B%]При твърдата главня по пшеницата (Tilletia levis Kuhn.)[%B] вместо зърна в класовете се образуват дребни, сивокафяви сопри, които при натиск се разпукват и от вътрешността им излиза черна, мазна на пипане маса, с миризма на развалена риба. Това са спорите на гъбния патоген, които при жътва се разпрашават и полепват по повърхността на здравите зърна или попадат в почвата, от където по-късно с поникването на семената заразяват младите поници.
• [B%]Ленточната болест по ечемика (Helminthosporium gramineum) [%B]е икономически най-опасното заболяване за тази култура. Признаците се появяват във фенофаза “вретенене” по листата и листните влагалища –бледожълти надлъжни ивици, които покафеняват и по-късно листата се нацепват надлъжно. При спорообразуването те се покриват с тъмен саждив плесенов налеп и по време на цъфтежа и наливане на зърното се осъществява инфекцията.
•[B%] Срещу причинителите на твърда и праховита главня по пшеницата[%B] семената се третират с един от фунгицидите: дозата на всеки препарат е за 100 кг семе и до 4 л вода (мокро обеззаразяване): Винсит КС- 100 мл (за масов посев) и срещу загиване на кълновете от Фузариум; 150 мл за семепроизводен; Винсит Ф-100 мл за масов посев и 150 мл за семепроизводен; Винсит ФС- 150 мл; Витавакс 2000-200 мл за масов посев и 300 мл за семепроизводен; Дивидент 030 ФС- 150 мл; Дивидент стар 036 ФС- 100 мл; Витавакс 200 ВП- 200 г; Витавакс 200 ФФ-300 мл и срещу загиване на кълновете от Фузариум; Ламадор 400 ФС- 200 мл; Ориус 6 ФС- 35 мл; Раксил 025 ФС- 120 мл и срещу загиване на кълновете от Фузариум; Раксил 060 ФС-35; 50 мл; Раксил ултра 120 ФС-25 мл; Реал 200 ФС- 25 мл; Роял ФЛО 48 СК- 200 мл - срещу твърда главня и загиване на кълновете от Фузариум; Шавит П 210 ЕК-150 мл; Кинто плюс-200 мл и срещу фузарийно кореново гниене; Син камък-2%-ов разтвор срещу твърда главня.

[B%]Продължение по темата – четете в новия бр. 9/септември 2010 г. на сп. „Практично земеделие”[%B]