Розмаринът е вечнозелен храст, който принадлежи към сем. Устоцветни и негова родина е Средиземноморието. Латинското му наименование е Rosmarinus, което означава „морска роса“, а народът го нарича „бабин косъм“. В някои диалекти в страната го наричат „гюлбул“ или „гюлбюл“ – предполага се, че това е старобългарска форма на името. У нас в естествена среда расте по
Черноморието
Гърците посветили растението на Афродита – богинята на любовта. В средновековието клонки розмарин дарявали на младоженците, а също с него украсявали домовете си по време на празници. Древните римляни и гърци много ценяли розмарина – те вярвали, че той помага на хората да съхранят младостта си, да бъдат щастливи и да се отърват от лошите мисли и сънища.
Описание
Розмаринът е храст, който достига височина 0,5-2,0 м, разклонен от основата.Различните сортове растат по различен начин – от изправени, полегнали до пълзящи. Листата са линейни, сивозелени отгоре и белезникави отдолу, покрити с гъсти къси власинки и дължина 2-4 см. Цветовете са бели, розови, небесносини, виолетови или лилави. Събрани са в гроздовидни съцветия по върховете на къси разклонения (с 3-6 листа), които излизат от пазвите на листата. Започва да цъфти от април-май и понякога продължава до есента. Растението е медоносно.
Розмаринът може да издържа на много ниски температури – до -22 градуса презимува успешно. При по-ниски температури надземната част измръзва, но корените се запазват, а при -30 градуса измръзват и те. Може да расте на открито в градината и преживява зимните условия (със или без покритие) почти в цялата страна. Цялото растение има вълшебен аромат.
Отглеждане
Розмаринът предпочита рохкави, леки, пропускливи почви с алкална реакция. Харесва слънчеви места с южно изложение. Силно устойчив е на засушаване. След прецъфтяване стъблата се подрязват, защото това стимулира разклоняването и образуването на богата листна маса. Може да се отглежда като градинско и саксийно растение.
Размножаване
Размножаването може да става и със семена , но се прави предимно вегетативно. Вкореняването става лесно и бързо през лятото – във вода или в лека пясъчно-почвена смес. Когато розмаринът се отглежда в саксии и се прибира през зимата, не бива да се внася в топли и със сух въздух помещения. Това може да се окаже фатално за растенията. Най-добре ще презимуват в неотопляеми и добре осветени помещения и оскъдно поливане.
Приложение в кулинарията
Розмнаринът е характерна подправка за средиземноморската кухня, но първенство по използването му държат Италия и Франция. Той не губи аромата си и след топлинна обработка – вълшебното ухание се разнася навсякъде. Използва се за приготвяне на маринати за меса и зеленчуци, за ароматизиране на оцет и масла. Агнешко без розмарин не става, казват италианците. Клоните се използват като шишове за зеленчукови и месни шишчета. Придават им много приятен аромат. При приготвянето на барбекю клони и листа се хвърлят в огъня. А картофите – печени, задушени или на скара го обичат много.
Розмаринът се съчетава великолепно не само с меса, но и с гъби, яйца, сирена и много зеленчуци – патладжан, домати, грах, спанак, тиквички, цветно зеле.
Не е трудно да си представим винен пунш или желе от ябълки с розмарин.
Не трябва да се смесва с листа от лавър.
Ползи за здравето
Лечебните свойства на розмарина са познати от древността. Той се използва традиционно за облекчаване на мускулни болки, за подобряване на паметта, за подсилване на имунната система, за обмяната на веществата, за подобряване на кръвообръщението, за подсилване растежа на косата и за предпазване от пърхот.
Листата са богат източник на антиоксиданти, витамини и минерали.
Доказано е, че маслото от розмарин, действа върху мозъка и централната нервна система. То е силен мозъчен стимулант и подобрява паметта. Помага още при главоболие, мигрена, умствена умора и нервно изтощение.
