Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно храстче от семейство Устоцветни. В родината си – западното Средиземноморие, расте по сухите каменисти брегове на морето, откъдето идва и името му, което в превод от латински означава морска свежест. Като изискана подправка розмаринът се отглежда още от античността. Използват се тънките му игловидни листенца, които излъчват при допир приятен аромат. Те са кожести, сиво-зелени или тъмнозелени от горната страна, сивеещи от долната, крайчетата им са леко завити надолу. Силно ароматни са и дребните му сини или лилави цветчета. Те се появяват в ранна пролет и цъфтят около 2 месеца.
Доскоро у нас розмаринът се отглеждаше на открито само в южните части на страната и по Черноморието. Напоследък обаче меките зими позволяват да расте навсякъде, без да измръзва, с което много градини придобиха екзотичен южняшки вид. Освен в градината, с успех може да се гледа и в зимна градина, а и направо в стаята. Трябва обаче да му се осигури прохладно помещение – около 4-5 градуса, през зимата.
Това е много непретенциозно и лесно за гледане растение. Предпочита бедните почви, като няма предпочитания към състава им. Понася и пълно слънчево огряване, и полусянка. За препоръчване е да се засажда близо до стени, които да му пазят завет. Размножава се с полувдървесинени резници, които се вкореняват най-лесно през лятото. Може да се използват и отводи, които след прихващане се пренасят на нужното място. По принцип не се нуждае от подкастряне, но при желание може да се придаде на храстчето различна форма – на миниатюрен кипарис, на топка или куб. Изрязаните части пък ще придадат екзотичен оттенък на супите, салатите и сосовете. Единственото сериозно изискване на розмарина е към почвената влага – засушаването бързо предизвиква гибелта му.
Розмаринът е изключително подходящо растение за всякакви градини, независимо дали се отглежда направо в почвата или в контейнер. От изправените сортове може да се направят чудесни живи плетове със средна височина. Те също така изглеждат чудесно, ако са засадени на склонове, в рокарии или сред други дребни храсти. Пълзящите пък се използват като почвопокривни или от тях се оформят ниски неправилни по форма бордюри. Може да отглеждаме розмарина и като ниско дръвче. С годините той образува множество причудливо преплетени клони, които му придават причудлив вид. Ако розмаринът расте близо до пътеката или до къщата, всеки път, когато го докоснете, ще се наслаждавате на топлия аромат на Средиземноморието.