Кускутата (кукувича прежда) е едногодишно паразитно растение, което има стъблено хранене. В света има около 300 вида, но у нас растат 7, които паразитират върху различни култури. По-разпространени са обикновена (люцернова), ленова, европейска и американска едрозърнеста. Стъблата имат различен цвят – жълто, жълто зеленикаво, оранжево, червено.
Разпространение
Кускутата е разпространена по целия свят и се разнася главно чрез семената на различните култури – предимно люцерна, лен и детелина. Разпространена е във всички почвено-климатични зони на страната. Степента на засегнатост на различните култури и региони се променя.
Морфологични особености
Стъблата са нишковидни, различно оцветени, силно разклонени с диаметър до 1 мм. Те се обвиват около растенията гостоприемници, като се прикрепват към тях със смукала.
Кукувичата прежда няма истински корени, но прониква и се сраства с растенията върху които паразитира. Листата са недоразвити, цветовете са дребни, сферични, бели, зеленикаво бели, жълти или розови, събрани в гъсти съцветия.
Семената са с неправилна форма, окръглени, сиво-кафяви на цвят.
Биологични характеристики
Кускутата е едногодишен растителен паразит. Размножава се със семена и вегетативно. Семената поникват от дълбочина 3-4, максимално 6 сантиметра и температура 16-25 градуса, но могат да поникнат и при 5-7 градуса. Паразитите се появяват от началото на април до втората половина на май, но при неблагоприятни условия (дълбоко заровени семена и ниска влажност) покълването може да продължи до юли.
По време на покълването на семената, ембрионът се изправя, удебеленият му край, покрит в основата със сноп безцветни нишки (видоизменени корени) се захваща в почвата и започва да абсорбира вода. Младите паразитни растения по това време се хранят със семенния протеин. Свободният край се издига вертикално нагоре и се върти по посока на часовниковата стрелка в търсене на приемно растение, като достига дължина на стъблото 25-30 сантиметра. Това продължава от пет дни до няколко седмици и ако не намери обект за „експлоатация“, който да го храни, тогава умира.
В местата на контакт със засегнатите растения кускутата образува специални органи – хаустории, които проникват дълбоко в проводящите тъкани на увреденото растение, започва да абсорбира вода с разтворени хранителни вещества от почвата и така преминава изцяло на паразитен начин на живот. Паразитът започва да се усуква спираловидно, като преминава и на съседните растения. Характеризира се с почти неограничен растеж и способност за разклоняване на стъблото и обхващане на повече и повече растения. През втората половина на лятото, когато вегетативния растеж намалява, паразитните растения започват да цъфтят и да образуват семена, които узряват за 2-3 седмици. Всяко растение дава над 15000 семена, които падат в почвата и запазват жизнеността си до 6-8, а някои до 12 години.
Кои растения напада кускутата?
Паразитът може да се развива на различни растения – едно- и многогодишни тревисти, храстовидни и дървесни видове. Някои видове кускута имат „предпочитания“ към определени растения – леновата предпочита лен, а обикновената е „всеядана“ – напада детелина, люцерна, фий, коноп, тютюн, фасул, грах, соя, зеленчукови култури (зеле, моркови, лук, картофи, домати, дини, тикви, магданоз) и други. Може да расте на издънките на люляк, акация и други храсти, както и млади насаждения от слива, череша, вишна, лоза, бреза, дъб, иглолистни и др.
В списъка на „гастономическите предпочитания“ на кускутата се озовават почти всички основни селскостопански култури, които се отглеждат в нашата страна. Сравнително по-устойчиви са зърнените култури и слънчогледът.
Вреди
Потенциалната вредност на паразитното растение е доста висока и не бива изобщо да се подценява. Добивите от полски култури могат да намалеят с 30-50%, а понякога и повече. При ниска агротехнология на култивиране може да се стигне до пълна загуба на реколтата.
При фуражните култури добивите от зелена маса намаляват с 30-70%, а при посевните култури добивите от семена намалява 2-2,5 пъти.
Паразитът нанася вреда не само върху количеството, но и върху качеството на продукцията – влошават се вкусовите качества и хранителната стойност на много култури – домати, краставици, моркови, захарно цвекло. Отслабването на растенията води и до редица други заболявания и нападения от паразити, което също се отразява върху количеството и качеството на продукцията.
Всички видове кускута съдържат гликозида конволвулин, който е токсичен за животните и води до отравяне и смърт при продължителна употреба. Младите животни са изложени на по-голяма опасност.
Мерки за предотвратяване на заразата
Борбата с кукувичата прежда се води много трудно. Малките огнища трябва своевременно да се почистват, като се изскубват и унищожават нападнатите култури. Заразените участъци се прекопават и се пръскат с 15-20% разтвор на амониева селитра или с контактни хербициди (Токуферон, Реглон).
Най-важното профилактично средство е използването на чист посевен материал. Заразени посеви не трябва да се използват за семепроизводство.
Важно значение има сеитбооборотът – заразените площи се засяват с култури, които ограничават развитието на кускутата.
Животните не бива да се хранят с фуражи, които съдържат жизнеспособни семена, както и да не се допускат на паша на заразени места, защото те запазват кълняемостта си при преминаване през храносмилателната система и оборският тор става носител на заразата.
Химичните средстба за борба с добра ефективност са: Питон, Пивот и Спиид – 100 мл/дка. В картофените насаждения може да се използва и Зенкор.
В пустеещи места се използват хербициди ( Раундъп – 80-100 мл/дка). Заплевелените и затревени площи трябва да се окосяват преди образуване на семената.
Трябва да се знае, че пълното отстраняване на огнищата на зараза изисква продължителна и много старателна работа, която трае няколко години.
