Лешникът е култура, която принадлежи към семейство Брезови. Той е орехоплодно листопадно растение, което е разпространено в умерения пояс на Северното полукълбо. Негова родина е Мала Азия и понастоящем се отглежда най-масово по бреговете на Черно и Средиземно море, а също и Тихоокеанското крайбрежие. Най-голям производител на лешници е Турция и непосредствено след нея се нареждат Италия, Испания, и САЩ.
В последните години интересът към лешниците се засилва. Отглеждането им може да бъде не само хоби, но и успешен бизнес, защото са култура, за която има сигурен пласмент. Лешниковите ядки са ценен продукт поради високите им хранителни, вкусови и лечебни свойства.
България е идеално място за отглеждане на лешници
Нашата страна има достатъчно топли и слънчеви дни, а също и достатъчно влага, което я прави добро място за отглеждане на лешници. На практика могат да се отглеждат в цялата страна. Някои сортове могат да виреят на надморска височина до 1000 метра. Лешникът е студоустойчива култура, която издържа на температури до минус 25-30 градуса по Целзий в зимен покой, рано цъфти (от октомври до февруари в зависимост от сорта), а плодовете достигат беритбена зрелост към средата на август. Мъжките цветове са под формата на реси и цъфтят по-кратко, а женските по-дълго – до 40-45 дни, но се повреждат при температура около -5 градуса. Проблеми създава и продължителното сланообразуване.
Лешникът е култура, която расте бързо и започва да плододава на 3-4-тата година след засаждането. Оптимално плододаване се получава след 8-та година. Добивите зависят от много фактори – сортова принадлежност, почвени и климатични условия, агротехнически мероприятия при отглеждане.
Други достойнства на лешника са дълголетието, студоустойчивостта, сухоустойчивостта и издръжливостта на умерено засенчване.
Почвени условия
Лешникът е култура, която може да се отглежда навсякъде в страната. Подходящи са леките, глинесто-песъчливи почви, които са богати на хранителни вещества. Не се развива добре на заблатени и засолени терени, а също и на много бедни и много сухи места. Ако не може да се осигури напояване не е проблем. Поливане е необходимо само в много засушливите периоди на годината и то за младите растения.
Отглеждане
Най-добре е лешникът да се засажда през есента. Правят се ямки 50x50 см, в които се внася угнил оборски тор или компост – 10-12 кг и минерални торове (суперфосфат и калиев сулфат). Разстоянието между растенията е 3x3или 3x4 метра. През 2-3 години се прави допълнително подхранване.
Прилагат се два вида резитба:
– плододаваща, при която се отстраняват всички изсъхнали и счупени клони и издънките, а се остават 6-10 стъбла, като се стимулира образуването на едно-, две- или тригодишни леторасти, които плододават активно;
– подмладяваща, която се извършва на 10-14 години и се цели да се премахнат старите растения наесен, а се избират 6-8 стъбла, които през пролетта се оформят за плододаване.
Сортове
По-популярни сортове, които се отглеждат у нас са: Тракийски, Ран трапезундски, Бадемовиден, Римски, Тонда Джентиле Делла Ланге, Ата баба, Халски, Бял ломбардски, Хемпелов и Бадем фундук. За да се получи добра родовитост са важни сортовите особености и възможността за опрашване, защото лешникът е еднодомно, разделно полово опрашващо се растение. По-голяма част от сортовете са самостерилни, а други са самофертилни (Бадемовиден и Ран трапезундски).
Отглеждането на лешници е печеливша алтернатива, защото инвестицията за създаване на насажденията е сравнително ниска, не са податливи на болести, което ограничава пръсканията, има ограничена резитба, дълъг продуктивен период, лесно съхранение, механизация на технологичните процеси, нарастваща цена на плодовете и търсене на световните пазари.
За отглеждането на лешници може да се получи и финансиране по програмите за развитие на селските райони.
