Малките непазарни стопанства могат да бъдат източник на ценни растителни форми от различни културни видове, както и на утвърдени сортове, които понастоящем вече не са на пазара. Това не означава, че плодовете на тези форми и сортове са лишени от вкусови и технологични качества. Напротив, отглеждането им е подходящо при стремеж към намалени разходи за растителна защита и съответно за съхраняване на плодовете. Продукцията от малкото стопанство задоволява семейните потребности от плодове и косвено влияе за срещу нарастването на пазарните цени.
Добър пример е ябълката. В дворните градини на малките населени места все още могат да бъдат намерени Айвания, Белфльор жълт, Вилямова, Карастоянка, Кантарка, Петровка и др.
Плодовете на петровките ябълки узравят в средата на лятото. При тях беритбената зрелост съвпада с потребителската (консумативната), т. е. годни са за ядене веднага. Плодовете не са едри и средното им тегло е около 30 – 35 г.. Има червени форми и такива, които в беритбена зрелост са светлозеленикавис руменец по огряната от слънцето страна. При положени грижи плодовете наедряват и могат да стигнат до 60 – 70 г. От голямо възрастно дърво добивът стига до половин тон.
Петровките са търсени заради свежото сочно и сладко месо с уникален аромат. Дърветата цъфтят рано и това е добре за пчелната паша.
Плодовете на Вилямова узряват през първото десетдневие на август. Тежат около 85 г. Имат средно дебела до дебела гладка и лъскава кожица. Тя е червеникава с очертаващи се карминени ивици почти по цялата дължина на плода. Покрита е със слаб виолетов налеп. Месото е зърнесто, сочно, сладко - възкисело. Стават за ядене 5 – 6 дни след беритбата.
Дърветата на Вилямова цъфтят средно рано и са подходящи като опрашители. Плодовете им са практически устойчиви на гъбната болест струпясване.
Карастоянка е стар сорт, чиито плодове имат тегло около 160 г. Кожицата е гладка, плътна и лъскава. При узряването добива тъмна матова червенина на петна и ивици. Има тънък восъчен налеп. Месото е плътно, сочно, крехко и сладко с кисел привкус. Беритбената зрелост е в края на септември и началото на октомври. Месец след това добиват оптималните вкусови качества. Издържат превозвоне на голямо разстояние.
Кантарка, позната още като Милиджийка, има плодове със средно тегло около 107 г., но някои плодове далеч надхвърлят средното. Кожицата е дебела, гладка, мазна и с восъчен налеп. Основният цвят е жълтозелен, но при изложените на слънце
плодове личат карминеночервени прекъснати ивици.Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Потребителската зрелост настъпва след около два месеца. Годността за потребление продължава до април – май на следващата година. Месото е зеленикаво бяло или бяло с жълтеникав оттенък. Отличава се с плътност и сочност. На вкус е възкисело и освежаващо.
Сортът Айвания, (Станимашка Айвания) през миналия век е имал голям дял в някои райони на Южна България. Плодовете му са със средно тегло 105 г. Тяхната кожица е тънка, но здрава. На цвят е жълтозелена с руменец по огряната от слънцето страна. По нея личат сивокафяви точици, без да загрозяват външния вид.Месото е бяло, нежно, сочно и сладко.
В зависимост от мястото на отглеждане беритбената зрелост настъпва в края на септември и продължава през октомври. Най-добри са вкусовите качества през декември – януари. При подходящи условия на съхранение плодовете издържат до началото на пролетта и дори до началото на лятото. Сортов недостатък е податливостта на струпясване и нередовното, т. нар. алтернативно плододаване.
Плодовете на сорта Жълт Белфльор имат отчетливи ребра по повърхността. Кожицата е гладка и лъскава с зеленикаво до 
лимоненожълт цвят. Откъм слънчевата страна се явява руменец. При настъпването на потребителската зрелост става става мазна.
Беритбената зрелост започва през септември, но плодовете не зреят дружно. В зависимост от условията на съхраняване са годни за прясна употреба от края на октомври до края началото на февруари. Месото е жълтобяло, дребнозърнесто и сочно.
При добри грижи дърветата плододават редовно. Могат да бъдат опрашители. Сортов недостатък е податливостта на струпясване, както и напетняването и ръждавините на плодовете под неблагоприятни външни въздействия, например препарати за растителна защита.
ИПАЗР „Никола Пушкаров“, София
