Прилагането на националните стратегически планове в агросектора за държавите-членки от Европейския съюз може да бъдат отложени за 2023 година, ако предложението на Европейския парламент бъде прието от държавите от общността. Това съобщи пред агрофорума на Клуб Инвестор Искра Вълчева, шеф на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в министерството на земеделието. Информацията е свързана с предложенията на Съвета на ЕС и Европарламента по бъдещото законодателство за общата селскостопанска политика 2021-2027 г., които отдавна се очакват от работещите в отрасъла.
Според досега представения проект стратегическите планове трябваше да бъдат изработени от съответните държави и представени на Европейската комисия до януари 2020 г., така че да влязат в сила от следващия програмен период през 2021 година.
В доклада по бъдещото законодателство обаче, който се подготвя от Европейския парламент и се очаква да бъде представен до края на годината, вероятно ще се предложи удължаване на тези срокове, като засега тази информация е неофициална, посочи още Искра Вълчева. И добави, че предстоящите дискусии на администрацията с представителните браншови организации ще бъдат решаващи при вземането на решенията как да изглеждат тези планове.
Всички предложения на браншовите организация ще бъдат приложени към стратегическия план
За разлика от обсъждането на бъдещите политики в предишни години, когато администрацията в ЕС нямаше достъп до становищата и предложенията на всички фермерски организации от съответната държава-членка, този път към всеки национален стратегически план ще бъдат приложени пълни стенограми с исканията на земеделските производители, преработватели или потребители. Това изискване е записано в проекторегламента за националните стратегически планове очевидно под давлението на земеделски производители, чиито предложения през годините са били пренебрегвани от съответните администрации.
Тепърва ще се прави анализ за ефекта от досегашното прилагане на ОСП
На въпрос защо българската администрация все още се бави с предложения по бъдещите планове, Вълчева припомни, че преди да започнат разговорите с бранша, министерството на земеделието трябва да възложи SWOT анализ за ефекта от досегашното прилагане на европейското и национално подпомагане.
„В момента се изглаждат техническите параметри, по които ще бъде изработен този анализ, за да бъде възложен за изпълнение от съответната компетентна агенция“, посочи още експертът от агроминистерството.
В дискусията за бъдещата ОСП участваха още представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ, на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя БАСЗЗ, на Института за агростратегии и иновации и на ИнтелиАгро.
Според Костадин Костадинов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите, страната ни трябва настоява за свобода при вземане на решенията на национално ниво по отношение на размера на плащанията. Той посочи и важността на районирането, което трябва да се има предвид при изработването на националните планове, като политиките за селските райони бъдат съобразени със социалната значимост, която фермерите имат в обезлюдяващите села.
Зам. председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева наблегна на необходимостта от запазване на обвързаната подкрепа и на преходната национална помощ, върху които се крепят малките бизнеси в селата. Тя припомни обаче, че за да се развиват младите хора и да навлизат в това производство, е важно да се върви към коопериране. Печелившо частно предприемачество при сегашните условия много трудно би могло само да навлезе в бизнеса, затова и съдружията в бранша трябва да получат сериозна подкрепа.
Николай Вълканов от ИнтелиАгро за пореден път посочи важността от смислено приоритизиране на подпомагането по сектори, защото всички сме свидетели как подпомагането на всякакви плодове и зеленчуци доведоха до изкривяване на европодпомагането. Същото се отнася до овощарството и други сектори. Икономистът даде пример със световните икономики, които развиват перфектно земеделие без почти никакво държавно подпомагане. Като например САЩ, Чили и Нова Зеландия, които са лидери в експорта на различни стоки и то при минимална или слаба държавна подкрепа.
На въпроса как държавата би подкрепила фермерите, за да получат по-висок доход по веригата от полето до пазара, защото сега те взимат само 21 на сто от крайната цена, Искра Радева припомни, че късите вериги могат да се постигнат единствено при сдружаването на земеделците. Въпросът е дали браншът има нагласа за подобно обединяване или все още действат инерциите от миналото.
За Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации дискусиите по новата ОСП би трябвало да обхванат основно подпомагането по втория стълб, където бюджетът на страната ще бъде намален с около 400 млн. евро и където държавата трябва да помисли дали да засили националната подкрепа.
Боянови припомни необходимостта от прилагане на иновациите в земеделието, които са неразривно свързани и с бъдещата дигитализацията на селското стопанство.
Синор.БГ ще продължи темата по бъдещата ОСП
