За разлика от повечето български фермери, които биват ощетени при изкупуването на продукцията, свиневъдите получават най-добра цена от кланиците, доближаваща се до тази в Европейския съюз и което е по-важно - тя покрива тяхната себестойност. Въпреки това кланиците остават най-слабото звено в производството на месо в страната, в резултат на което фермерите трудно постигат необходиматна доходност, посочи за Синор.БГ директорът на Института по аграрна икономика Божидар Иванов.
Изводите са от анализ на института за тенденциите на пазара на месо и мляко, представен по време на наскоро приключилия пети Обзорен научно-приложен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари”, който институтът организира със съдействието на посолството на Холандия.
В анализа на Васил Стойчев и Божидар Иванов се прогнозира с какви темпове би могло да се развие производството на месо до 2020 г. Големият плюс е, че фермерите остават силни в производството на свинско и пилешко месо и това се дължи на индустриализацията и инвестициите в този сектор.
От 2017 г. насам броят на отглежданите свине-майки и на родените прасенца непрекъснато расте. Ако през 2016 година в страната е имало 1,3 млн. животни, то през 2018 г. броят им ще достигне 1,380, а през 2019 т. 1,4 милиона.
Далечните прогнози сочат, че към 2022 г. свинете майки в страната ще достигнат 1,5 млн. Това производство съответства и на нарастващата консумация. Ако доскоро се смяташе, че месната ни преработвателна индустрлия използваше основон суровина от внос, то през последните години немалко български свинеферми се ориентираха и към прерароботка, затваряйки цикъла, посочи още Божидар Иванов.
Кланиците обаче остават с малък капацитет, неефективни са и това се отразява върху крайната цена на продукта, посочи Иванов. Като се прибави и факта, че около 30 на сто от свинското месо на пазара е в сивия сектор, икономистите смятат, че трудно може да се направи цялостен обзор, който би послужил за целите при прокарване на бъдещите политики.
Интересни са данните и по отношение на потреблението на пилешко месо. Постоянният ръст в поризводството на родните птицеферми натисна вносът, при който от няколко години насам се наблюдава непрекъснат спад.
Ако през 2016 г. този внос имаше пик от 90 тона, то през 2018 г. внесените пилешки меса вече са около 82 т. Очакванията на икономистите са до 2022 г. импортът на птиче месо да падне под 80 т. Само да припомним, че през 2008 г. този внос беше едва 28 т.
Колкото до вътрешното производство на пилешко месо, то при него има постъпателно увеличение. През 2016 г. пилетата за клане в страната са били 58 хил. т, но година по-късно се увеличават на 59 хил. тона. През 2018 г. се очаква са това производство да достигне 62 хил. т, а прогнозите през 2022 г. са за годишно производство от 72 хил. т.
При агнешкото и телешкото месо обаче няма данни за увеличаване на производството. Ако през 2017 г. кравите за месо са били около 320 хиляди, към 2022 г. се очаква броят им да намалее под 300 хиляди. Подобно е положението и при овцете за месо – броят на овцете майки намалява. Лек ръст има само при агнетата, но годишното производство ще бъде много под 200 хиляди животни.
