Начало » Важно за фермера » Животновъдство
02.11.2018 г.

Божидар Иванов: Кланиците остават най-слабото звено за производсвото на месо

Анализ на CAPA
Божидар Иванов: Кланиците остават най-слабото звено за производсвото на месо

sinor

За разлика от повечето български фермери, които биват ощетени при изкупуването на продукцията, свиневъдите получават най-добра цена от кланиците, доближаваща се до тази в Европейския съюз и което е по-важно - тя покрива тяхната себестойност. Въпреки това кланиците остават най-слабото звено в производството на месо в страната, в резултат на което фермерите трудно постигат необходиматна доходност, посочи за Синор.БГ директорът на Института по аграрна икономика Божидар Иванов.

Изводите са от анализ на института за тенденциите на пазара на месо и мляко, представен по време на наскоро приключилия пети Обзорен научно-приложен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари”, който институтът организира със съдействието на посолството на Холандия.

В анализа на Васил Стойчев и Божидар Иванов се прогнозира с какви темпове би могло да се развие производството на месо до 2020 г. Големият плюс е, че фермерите остават силни в производството на свинско и пилешко месо и това се дължи на индустриализацията и инвестициите в този сектор.

От 2017 г. насам броят на отглежданите свине-майки и на родените прасенца непрекъснато расте. Ако през 2016 година в страната е имало 1,3 млн. животни, то през 2018 г. броят им ще достигне 1,380, а през 2019 т. 1,4 милиона.

Далечните прогнози сочат, че към 2022 г. свинете майки в страната ще достигнат 1,5 млн. Това производство съответства и на нарастващата консумация. Ако доскоро се смяташе, че месната ни преработвателна индустрлия използваше основон суровина от внос, то през последните години немалко български свинеферми се ориентираха и към прерароботка, затваряйки цикъла, посочи още Божидар Иванов.

Кланиците обаче остават с малък капацитет, неефективни са и това се отразява върху крайната цена на продукта, посочи Иванов. Като се прибави и факта, че около 30 на сто от свинското месо на пазара е в сивия сектор, икономистите смятат, че трудно може да се направи цялостен обзор, който би послужил за целите при прокарване на бъдещите политики.

Интересни са данните и по отношение на потреблението на пилешко месо. Постоянният ръст в поризводството на родните птицеферми натисна вносът, при който от няколко години насам се наблюдава непрекъснат спад.

Ако през 2016 г. този внос имаше пик от 90 тона, то през 2018 г. внесените пилешки меса вече са около 82 т. Очакванията на икономистите са до 2022 г. импортът на птиче месо да падне под 80 т. Само да припомним, че през 2008 г. този внос беше едва 28 т.

Колкото до вътрешното производство на пилешко месо, то при него има постъпателно увеличение. През 2016 г. пилетата за клане в страната са били 58 хил. т, но година по-късно се увеличават на 59 хил. тона. През 2018 г. се очаква са това производство да достигне 62 хил. т, а прогнозите през 2022 г. са за годишно производство от 72 хил. т.

При агнешкото и телешкото месо обаче няма данни за увеличаване на производството. Ако през 2017 г. кравите за месо са били около 320 хиляди, към 2022 г. се очаква броят им да намалее под 300 хиляди. Подобно е положението и при овцете за месо – броят на овцете майки намалява. Лек ръст има само при агнетата, но годишното производство ще бъде много под 200 хиляди животни.

Божидар Иванов: Кланиците остават най-слабото звено за производсвото на месо
7714

Последни материали
Виж
Фонд Земеделие
Изплатени са още 9 милиона лева на биопроизводителите по мярка 11
Тодор Новаков, търговски представител на ФМС Агро България:
С продуктите на ФМС получавате високи и качествени добиви
Успешната жътва зависи и от ремаркетата на полето
Форум
Европейската асоциация на биофермерите с конгрес в Румъния
Становища
Популизъм ли е искането за по-ниско ДДС
Иновации
Мария Габриел: Цифровите технологии променят начина за работа в интернет
Свързани материали
Виж
Заместник-министър претопли стара информация на събора на овцевъдите
Държавната помощ за инвестиции в кланици продължава да чака утвърждаване от ЕК
Преди да бъде нотифицирана
До 90 хиляди лева ще бъде помощта за малките и мобилните кланици
Нови схеми за държавна помощ
От 2019 г. за мини мандри ще се дават до 60 хиляди лева на ферми
Размерът на подпомагането ще достига 50 на сто от проектната стойност
Агроминистерството търси одобрение от ЕК за държавна помощ за малки мандри и кланици
Високите данъци, намаляването на добитъка и налагането на супермаркетите на пазара унищожават традиционния бизнес
Малките кланици във Великобритания фалират
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам