В срок до една година министърът на икономиката по предложение на социалния министър трябва да фиксира максимални надценки за стоките от първа необходимост, които да са процент от доставната им цена. Това гласят промени в Закона за защита на потребителите, депозирани от група народни представители, по който тепърва ще текат дискусии.
Въпреки че законопроектът се базира на европейски нормативи, според които при доказана необходимост за защита на правата на гражданите държавите могат да наложат ограничения в случаите на пазарни аномалии като тези при търговските надценки, е твърде съмнително, че тези промени ще минат през парламента.
Авторите на проекта се основават на многобройните проверки сред преработватели и търговски вериги, от които са видни огромните диспропорции между надценките, поставяни от едните и другите. В мотивите към закона те дават примери с хлебопроизводители, които поставят само 5 ст. търговска надценка на един хляб, докато в същото време търговските надценки достигат до 30 ст. Същото се отнася за млякото, яйцата, брашното, сиренето или кашкавала, които съставляват едва 1 процента от оборотите на търговските вериги, се посочва в мотивите.
Като припомнят, че точно заради тази порочна практика народните представители промениха Закона за защита на конкуренцията, създавайки нова глава седма, наречена „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, вносителите на новите промени припомнят, че липсва норматив, по който“ потребителят да оспори прекомерно големите печалби на големите търговци, чиято практика го ощетяват“.
Странното обаче е, че в мотивите те описват необходимост от създаване на чл. 27а в Закона за защита на конкуренцията, но в предложените от тях текстове има корекции само в Закона за защита на потребителите, не и в този за защита на конкуренцията.
С тези промени те задължават Министерския съвет да определят с наредба максималните надценки в зависимост от категорията на търговския обект, но липсва текст, който да препраща към Закона за защита на конкуренцията, където да бъдат фиксирани продуктите от потребителската кошница.
Според юристи предложените текстове са законово уязвими от гледна точка на пазарната икономика, затова е твърде съмнително, че ще получат „зелена светлина“ от останалите народни представители.
В същото време министърът на земеделието поде разговори с търговските вериги за свиване на търговските надценки, но те бяха свързани по-скоро с призив за добра воля от страна на търговците по отношение на тези надценки. Предложението си беше само медийна димка и това бързо се усети от земеделските производители и преработвателите, които също настояват за коректност при сключването на договорите с веригите.
