В разгара на есента силистренското село Сребърна, известно повече с едноименния си резерват, става център на добруджанската кухня, като събира „на една трапеза“ хора от областта, изработили вкусни печива и гозби по стари рецепти, предавани от майки на дъщери в продължение на векове. Точно преди празника на българската светица Петка центърът на село Сребърна грейва от шарените носии на местните хора, дошли не само да представят разнообразието на добруджанската кухня, но и да се повеселят със самодейните фолклорни ансамбли.
И макар че празникът се провежда само от 6 години, популярността му расте и привлича хиляди привърженици от цяла България, които с радост съпреживяват културата на добруджанци.
Колкото до подготовката за този ден, тя върви като в приказките – цели три дни местните родове се грижат за нея. Като братът и сестрата от рода Симови Валентин и Димитрина, които заедно с децата си плътно са ангажирани с подготовката цели три дни преди празника - за да може посетителите да се насладят на традиционните ястия и погачи, истински образци на местната кулинария.
И да ни върнат към старите рецепти отпреди повече от 200 години, които днешните вегани и любители на диетичната кухня преоткриват и широко разпространяват сред всички фенове на природосъобразния начин на хранене.
Думата ни е за „двете открития“ - мед от диня и маджун (или мед) от захарна тръстика, които добруджанци са приготвяли във времената, когато захарта била рядкост и хората разчитали само на сладостта от плодовете. В разгара на лятото, когато динената реколта била голяма, но нямало как сладкият плод да се съхранява за зимата, нашите баби започнали да го варят на бавен огън.
И за да получат няколко бурканчета от този мед, им трябвало цяла каруца дини, много дърва и търпение, защото в продължение на 24 часа те седели край огъня, за да може издълбаната без семките вътрешност на динята да се вари бавно и да се получи онази божествена сладост на меда, в който няма и грам захар.
Интересното е и друго – полученият динен мед може да се съхранява с десетилетия, затворен горещ в буркани, като запазва ценните си качества.
Приблизително по същия начин добруджанци приготвят и „маджун от захарна тръстика“, запазвайки високото съдържание на калий, желязо и други здравословни съставки в продължение на десетки години. За разлика от динения мед маджунът от захарната тръстика се прави от черните семена на метлата на растението, които предварително се смилат през преса, за да се получи сок, който впоследствие се вари, посочва Димитрина Симова по време на празника в Сребърна.
Подобен 30-годишен маджун от захарна метла, приготвен от майката на Димитрина и Валентин, беше представен на празника на добруджанската кухня, за да се убедим в невероятния вкус на естественото вариво, съперничещо на всичко онова, което днес се приготвя със захари.
Смайващите трапези на добруджанци преливаха и от вкусни погачи и печива, приготвени от царевично, пшеничено и други вид брашно. Освен прословутата мамалига в Сребърна може да видите пшеничен хляб с орехи, малайник - сладшик, приготвен от мамалигово тесто и полят с маджун от захарна тръстика, царевични питки със сирене, петел по добруджански и още стотици типични ястия от кухнята на сребърничани. В огромни казани пък къкреха супи от риба, пиле и боб. На шиш се въртяха пилета, агнета и прасенца – за да са пълни трапезите в този празничен ден.
Защото само с пълна кошница през есента добруджанци може да отпразнуват отминаващата година, както по традиция са го правели техните деди.
Екатерина Стоилова
Текстът е подготвен по време на есенния тур на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България
