Да си животновъд в житницата на България Добруджа е рядко срещан бизнес - още повече, ако е семеен и е захванат в зората на демокрацията през 1992 година, когато частното предприемачество прохождаше с огромни спънки, особено в областта на селското стопанство. В семейство Рогови обаче фермерството потръгва въпреки трудностите - и то благодарение на риска към инвестициите, наложил се като основен стил в работата на бащата Станчо Рогов.
Започнал преди 26 години с покупката на 15 холандски крави от породата Холщайн и рискувайки със банкови заеми, които по онова време трудно се отпускаха за проекти в селското стопанство, фермерът от добричкото село Котленци постепенно развива фермата.
Купува стария текезесарски краварник в селото и тухла по тухла гради стопанство от високопродуктивни животни, като не жали сили и средства за тяхното поддържане с американски генетичен материал. Набляга на инвестициите в модернизация, като се възползва и от възможностите на европейските програми – първо с предприсъединителната програма ФАР, а впоследствие и програмата за развитие на селските райони.
Днес дъщерята Радослава заедно със съпруга си Светлин успешно развиват наследения от бащата бизнес, като в „Кравеферма Рогови“ се отглеждат 400 животни, от които 210 са млечните крави. Стопанството е от средно големите, но се отличава от съседните крупни кравеферми в региона, където се отглеждат по няколко хиляди крави, защото за разлика от Рогови другите са създадени от зърнопроизводители, инвестирали в говедовъдството като втори бизнес.
Колкото до Радослава, преди 15 години и за нея животновъдството е било непривично, тъй като професията й е свързана с обувното производство. След провалите с приватизацията през 90-те години на миналия век обаче се изпаряват и надеждите за подобна реализация. Защото ако до 2000-та година Добрич е известен с производството на обувки, то постепенно този поминък изчезва и младите хора от региона са принудени да търсят работа в други области. Точно тогава, през 2003 г. Радослава започва да води счетоводството на кревефермата, като постепенно навлиза и в детайлите на семейния бизнес.
След смъртта на баща й през 2008 г. тя става управител и така вече десета година плътно до нея са съпругът й и майка й, а много скоро се надява в стопанството да се включи и дъщеря й, която следва ветеринарно инженерство в Аграрния институт в Стара Загора.
Нетипично за жена-управител, но 41-годишната фермерка не е от хората, които се оплакват. Да, проблемите с липсата на работна ръка съществуват, както и в останалите стопанства от региона, но за разлика от колегите си Радослава не мрънка, а търси изход. И го намира в модернизацията. Първо с изграждането на модерна доилна зала, която работи от няколко години. А много скоро тя се надява да получи одобрение и за проект за покупка на доилен апарат по подмярка 4,1, който значително би улеснил работата, защото за денонощие с него ще се доят по 70 крави.
„Това означава да пренасочим сегашните си работници, които сега доят машинно кравите, към други направления от стопанството ни – примерно към производството на фуражи, където имаме нужда“, посочи фермерката от Котленци.
Стопанството разполага с 4 хиляди декара наета земя и с общински пасища, необходими за производството на сено и фуражи. Животните обаче не са на свободна паша, тъй като стопанката държи на качествената храна, а „често по общинските пасища се среща и мухлясала слама, което е изключително вредно за здравето на животните“, посочва Радослава. Може би и затова тя е насочила дъщеря си към ветеринарното инженерство вместо към ветеринарството, тъй като стопанството има добър лекар, докато липсва експерт в областта инженерството.
Колкото до другия голям проблем – реализацията на млякото и цените, и за него Радослава е намерила добро решение. Фермата е регистрирана по наредба 26 за директна продажба от фермата, разполагат с магазини в Добрич, като в същото време предават мляко и на една от местните мандри. Така от 3-те тона мляко на ден около 500 литра до един тон се правят на сирене, масло и кашкавал, които продават директно, останалите се изкупуват за преработка от мандрата.
Марката на продуктите от семейната ферма в Котленци са добре познати не само в Добрич, но и в други населени места, като Радостина предлага продукцията си и на фермерски пазари в близките до Добрич области.
На този етап единственото притеснение на стопанката е дали проектът за доилния робот ще бъде одобрен окончателно, защото няма спор - иновациите пестят време и работен ресурс, което помага и на конкурентоспособността на фермата.
Материалът е подготвен по време на журналистически тур из Добруджа, организиран от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България.
Екатерина Стоилова
