Почти половината от всички природни обекти от Световното наследство на ЮНЕСКО са застрашени от увреждащо човешко влияние, разкрива нов доклад на WWF. Тези обекти осигуряват жизненоважни услуги за хората и околната среда, но съществуването им по цял свят е застрашено от различни дейности като добив на горива, минна индустрия или незаконен дърводобив. Докладът, изготвен за WWF от „Далберг Глобал Девелопмент Адвайзърс“, показва как обектите на ЮНЕСКО допринасят за икономическото и социалното развитие като опазват околната среда, но разкрива и подробности за неуспехите в световен мащаб да се защитят тези области с изключителна ценност.
Над 11 милиона души разчитат на обектите на световното наследство за храна, вода, подслон или лекарства и могат да бъдат негативно засегнати от широкомащабни индустриални дейности, извършвани в тях. 114 от общо 229 природни и културни обекти попадат в обсега на концесии за добив на газ, нефт или други полезни изкопаеми или са заплашени по различен начин. „Световните обекти би трябвало да имат най-високо ниво на защита, но въпреки това често сме неспособни да опазим дори тези най-важни територии от Земята“ – изтъква Марко Ламбертини, генерален директор на WWF.
12 от застрашените световни обекти се намират в Европейския съюз, а два от тях (национален парк „Пирин” и резерватът „Сребърна”) са в България и са защитени също и от директивите на Натура 2000. „Опазването на ландшафта и старите гори на Пирин се оказва голямо предизвикателство пред страната ни предвид неспиращите интереси за тяхното изсичане с цел изграждане на ски съоръжения – разказва Катерина Раковска, експерт "Защитени територии и Натура 2000" във WWF. – Развиването на бизнеса за сметка на природата не е устойчива практика и в дългосрочен план е неизгодно и за инвеститорите. Съществуват много добри примери за успешно съвместяване на икономическите интереси с интересите на природата, което да е полезно и за местните общности.“
По отношение на резервата „Сребърна“ в доклада на WWF се изтъква, че е езерото приютява над 100 вида птици, много от които от редки и застрашени видове. Основните заплахи пред този природен обект са неустойчивото управление на водите и изкуствените прегради, прекъсващи свързаността на влажните зони. Голяма част от проблемите с влажните зони в Централна и Източна Европа са наследени от отминал период. За последните 10 години с участието на WWF са възстановени над 10 000 хектара влажни зони в региона и работата в тази област продължава.
В Централна и Източна Европа поне шест обекта на ЮНЕСКО са застрашени от минната индустрия, туристическата и транспортна инфраструктура и дърводобива. Освен „Пирин” и „Сребърна”, сред тях са и делтата на Дунав, девствените букови гори в Карпатите и прочутите Плитвички езера в Хърватия. Сред емблематичните за Европа застрашени места са и биоразнообразието във Ваденско море (Германия) и уникалните влажни зони в „Доняна” (Испания) – попадащи под защитата на Натура 2000. По-доброто прилагане на нейните директиви може да е от решаващо значение за опазването на ценни местообитания и видове.
„Двете директиви, които определят създаването на мрежата Натура 2000, в момента са и единствена гаранция за опазването на природни места, които са извън националните ни защитени територии, обхващащи само 5% от България. Европейската екологична мрежа е шансът за опазване на бившата защитена местност Камчийски пясъци и река Янтра“ – пояснява Катерина Раковска.
„Трябва да приемем факта, че не хората защитават тези места, а местата защитават хората. Правителствата и бизнесът трябва да заложат на дългосрочните ценности пред краткосрочните печалби и да уважават статута на тези невероятни кътчета – допълва и Ламбертини. – Необходимо е да се фокусираме върху устойчивите алтернативи, които поддържат обектите на световното наследство, техните забележителности и благата, които ни предоставят.“
