„Какво е това подпомагане за ниви над 1 милион декара, това го има само в България. Затова от следващия програмен период изрично ще настояваме европейското подпомагане да бъде максимално до 100 хиляди декара на стопанство“. Така председателят на кооперация „Асен Първи“ в каварненското село Белгун Кралю Кралев започна срещата си с представители на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, дошли да чуят позицията на хората от агробизнеса за това доколко адекватни са политиките в българското селско стопанство.
Защото дори в най-богатия край на страната Добруджа кооперативното движение е пред залязване, ако се съди по състоянието на все още съществуващите земеделски кооперации, посочи Кралев. Като припомни, че от 3 хиляди кооперации преди 30 години днес реално работещите са 800, той посочи, че само половината от тях финансово се държат над водата. И тази тенденция се развива във време, когато дори бъдещите политики на Европейския съюз залагат основно на земеделските сдружения и организации като форма за развитие на икономиките в селскитне райони.
Според Кралев политиките в българското земеделие трябва да се насочат основно към подпомагане на действащия бизнес, като европейското подпомагане се дава само при реално продадена земеделска продукция. „Когато фермерът докаже с фактура, че е реализирал зърното или млякото, или преработената си продукция, само тогава ще има шанс за икономическо развитие на стопанствата“, посочи още фермерът.
В списъка от предложения към правителството Кралев е поставил и проблемите с безогледното увеличаване на стойността на рентите. Рентата в Добруджа на места стигна до 100 лева, което по никакъв начин не стимулира арендаторството. „Именно затова и кооператорите ще настояват да има таван на рентите, над който държавата да налага данък.
Хората от системата са твърдо убедени, че в бъдеще трябва да се засили и контролът върху опазването на почвите и водите, като фермерите се задължат да прилагат научните норми за торене. „Подобно на учените от Добруджанския земеделски институт и ние настояваме за правилно спазване на посевните норми, за да няма пренасищане с азот или други вещества само в името на високите добиви“, обясни още Кралев.
Думите му бяха подкрепени и от арендатора от Генерал Тошевско, Георги Балабанов, отглеждащ 16 хиляди декара в региона. Той повдигна другия сериозен проблем с масовото навлизане на лавандулата в Добруджа, която обаче се отглежда върху малки площи в реални граници, разположени в средата на големите комасирани терени, което е сериозна пречка за зърнопроизводството в иначе окрупнените ниви.
„Често се получава една малка нивичка от 200 декара в огромния блок от зърно да пречи при нормалната жътва или останалите дейности, затова настояваме за законови промени в това отношение“, посочи Балабанов.
Фермерите са категорично против забраната да се палят стърнищата, тъй като именно това е най-лесният начин да се справят с неприятели по културите като например царевичния пробивач. „Ние сме за контролирано палене, което смятаме, че би могло да се въведе и няма да окаже негативен ефект върху природата“, посочи още Балабанов.
Кооператорите настояват и за промяна в изкупуването на качествено зърно, което би насърчило зърнопроизводителите да инвестират в българските по-малко продуктивни, но по-качествени сортове.
„Въпрос е дали държавата иска да подпомага родната наука и да защитава култивираните в страната сортове, които са много по-устойчиви на климатичните промени от европейските пшеници, ечемик и други семена, отглеждани основно заради големите добиви“, посочи още Кралю Кралев.
Синор.БГ ще продължи да следи темата за състоянието на кооперативното движение в страната, не само защото то беше смазано поради исторически наслагваните негативни нюанси от времето на социализма, но и защото в Добруджа все още има редица положителни примери за неговото развитие. За целта обаче е важно да има адекватно законодателство и желание за реални политики, които да насърчават тези структури в земеделието.
