Няма как само от един милион декара с качествена пшеница, засята през миналата есен, половината от тазгодишната реколта да бъде с категория А и 1Б (качествено зърно), както гласят последните данни на статистиката. Това е категоричният извод на ръководството на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, където са постигнати най-добрите селекции на българските сортове пшеница през годините. „При засети 10 милиона декара със зърно през 2017 г. и купено от института българско семе само за 1 милион декара, не можем да очакваме 2,8 млн. т от получената реколта да е с хлебопекарни качества, тъй като фермерите сеят основно високодобивни френски сортове, но те стават само за фураж“, посочи проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” в института, припомняйки, че прибраното зърно тази година е в размер на 5,6 млн. т.
Заедно с изтъкнати селекционери от института и фермери от региона ръководството на института очерта картината на зърнопроизводството през 2018 г. на среща с Асоциацията на селскостопанските журналисти в България.
„Типично за българските сортове е, че те са създадени за климатичните условия на България и при стресови години като тази, добивите от тях са много по-високи от тези на вносните пшеници, които масово се сеят в страната“, посочи и професор Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института. За чуждите сортове сухата пролет и последвалите валежи се оказаха рискови фактори, в резултат на което добивите от френските пшеници паднаха, докато българските семена се представиха много добре“, припомни проф. Нанкова.
Същото мнение застъпи и проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури”, който припомни, че заради стреса за посевите добивите тази година се понижиха с 20-25%. Всяка държава прилага вътрешни правила за защита на родните сортове, които биха се прилагали независимо, че сме членове на Европейския съюз. Именно затова и ръководството на института ще предложи на министерството на земеделието да въведе минимални прагове при изкупуване на качественото зърно, така че хубавата пшеница да получава висока цена, посочи директорът на Добруджанския земеделски институт инж. Илия Илиев. Само тогава би се повишило и качеството на българския хляб, който стигна дотам да мухлясва още на втория ден, посочиха експертите.
„Не може разликата в цената на килограм фуражна и килограм хлебна пшеница да е само 2-3 стотинки и да се очаква фермерите да инвестират в по-нискодобивните родни сортове“, посочиха и земеделски производители от региона, които присъстваха при срещата в института. Според експертите изкупната цена на тон качествено зърно трябва да бъде по 60-70 лв. по-висока от тази на фуражното, което със сигурност би променило и отношението на фермерите при избора на семена за посев. И тъй като в пазарна икономика трудно може да се диктува каквато и да е цена, от института разчитат държавата да приложи необходимите лостове за насърчаване на инвестициите в родни сортове, както го правят техни колеги в другите източноевропейски държави.
