Тиквичките са високодобивна и сравнително лесна за отглеждане култура. Основният добив те дават през лятото и после започват да стареят доста бързо. С прости техники обаче можем да ги „заставим“ да плодоносят до по-късно – до замръзване. Кога трябва да се намесим и какво можем да направим?
Формиране на храстите
През август, когато обикновено приключва интензивното плододаване на тиквичките, с остри, дезинфекцирани ножици или секатори се изрязват от растенията всички пожълтели и засъхващи листа. Болните и засъхващи екземпляри се изваждат и изнасят извън участъка, а останалите - здравите, се просветляват, като се отделят 2-3 централни листа. Това способства не само за по-добра осветеност и проветряване на растенията, но и за по-свободен достъп на пчелите и другите опрашители до цветовете.
Това безжалостно „подстригване“ се извършва задължително рано сутрин – в ясно и топло време, като след него срезовете се напудрят с пресеяна дървесна пепел и растенията се оставят за няколко дни, за да "дойдат на себе си“.
Мулчиране
След отделяне на всички листа, които се намират в съприкосновение с почвата, растенията се мулчират с дебел слой окосена и добре изсъхнала трева. Това позволява да се задържа не само влагата, но и топлината, от която тиквичките се нуждаят.
Подхранване
Тиквичките са култура, която може да дава плодове дълго и непрекъснато и не е нужно да се прибягва до втори посев през юли, особено когато това е невъзможно. Важно е да подхраним тиквичките с подходящите хранителни вещества.
Може да се използва разтворен птичи тор или растителна настойка (1:10), в която е желателно да се добавят пелин, тагетис и хвощ, които имат способността да потискат вредната микрофлора. Това подхранване се повтаря след седмица, а след това е най-добре е да се редуват органично и минерално кореново подхранване със суперфосфат.
Ефективен начин за стимулиране на биологичния потенциал върху продуктивността на растенията е използването на листни торове като Хумустим, Хортигроу и др., които съдържат и много от необходимите им микроелементи.
За защита на тиквичките от гъбични инфекции помага регулярното пръскане с йоден разтвор (3мл на 10 л вода), което се повтаря в интервал от 12-14 дни.
Осигуряване на топлина и предпазване от замръзване
Основна причина за преустановяване на плододаването е захлаждането. Ако тиквичките предварително не са засадени в топли легла, то тогава мулчирането е задължително, като се прави 5-10 см слой мулчиращо покритие.
Могат да се използват и покривни материали, за да се предотврати увреждане от резките колебания на дневните и нощните температури и от слана. Такива са различните гъвкави полиетиленови покрития и лутрасил, който едновременно предпазва и осигурява баланс между температура и влага. В този случай се налага да се помисли и за допълнително опрашване, защото се ограничава достъпа на опрашители.
Сортове, които плододават продължително
Плододаването за всеки сорт може да се удължи, когато се прилагат подходящите техники, но отлични резултати се получават при правилен сортов избор. Най-подходящи са хибридите, защото са по-устойчиви на температурните колебания, а освен това имат по-висока продуктивност.
Селекционерите са създали много сортове и хибриди, които имат продължително плододаване и могат да ни радват със свежи плодове до замръзване: Изобилна F1, Голд F1, White bush, Кавили, Скили F1, Исмаилия F1, Aдрендо F1 и др.
С различен успех всеки сорт може да бъде „реанимиран“ и практически да се удължат сроковете за плододаване, като се спазват определени условия и практики за отглеждане.
