Веднага след председателството на Съвета на Европейския съюз браншовите съюзи от земеделието очакваха от министър Румен Порожанов широка дискусия по най-важните промени в европейското законодателство след 2021 г., особено по стратегическите планове, които всяка държава-членка на ЕС трябва да подготви за бъдещите политики в своя агросектор. До този момент браншът беше свидетел само на една подобна среща с много общи указания, която трудно може да ориентира фермерите за цялостната политика на страната през следващите десетина години.
В същото време на европейско ниво земеделските браншови организации правят редовни месечни срещи, където темата за държавните стратегии се обсъжда в широк формат.
И на следващата среща в края на септември земеделските камари от европейските държави ще бъдат много повече подготвени от нас, тъй като през юли е взето решение заедно с министерствата на земеделието на съответните държави да направят обсъждания по бъдещите стратегии.
Големият въпрос, който всяка държава-членка трябва да реши за себе си, е въз основа на досегашната статистика да прецени кой от отделните подсектори на земеделието е икономически най-изгодно да развива и доколко ефективни са политиките, водени досега в областта на така нареченото екологизиране на селското стопанство (позеленяване), иновациите и политиките към младите фермери и малките фирми.
Проблемът за България е, че до момента и в трите области страната не е постигнала сериозни резултати – нито по отношение на „зелените плащания“, нито в областта на новите технологии, да не говорим за младите фермери и малките ферми в изоставащите региони.
За да се направи адекватен стратегически план, е важно министерството на земеделието да подготви анализи на цялостното развитие на важните сектори от растениевъдството и животновъдството, без които не би могло да се откроят бъдещите приоритети, коментираха за Синор.БГ представители на големите браншови организации от земеделието.
В началото на септември браншовиците планират подобна среща, но до този момент няма сигнал от агроминистерството за наличието на подобни анализи.
На фона на летните протести на черешопроизводители, розопроизводители, зеленчукопроизводители и животновъди, чиито проблеми бяха решавани стихийно и на парче, едва ли до есента администрацията ще докаже, че има някаква плановост в действията си.
До септември остава по-малко от месец. Да се надяваме, че информационната мъгла над бъдещата селскостопанска политика за страната все пак се разсее и българската земеделска общност разбере дали плановете на администрацията съвпадат с тези на бизнеса.
