Десетина дни след обявяването на законодателната рамка за бъдещата ОСП в Брюксел въпросителните по българската позиция остават висящи. Първо, защото до приключване на председателството министърът на земеделието Румен Порожанов избягва коментари по темата и второ, защото не всички браншови съюзи са готови с позициите си. На този етап се обсъждат основно новите тавани за директните плащания, докато за промените около екологичните задължения тънат в огромна мъгла.
Синор.БГ публикува със съкращения позицията, изразена в списание „Икономист“ от колегата Драгомир Николов.
По-опростена и по-гъвкава – такава в очите на Европейската комисия ще бъде новата политика в земеделието след 2020 г., чийто бюджет ще бъде орязан с 5% до 365 млрд. евро. Главни действащи лица ще бъдат отделните държави членки, които трябва да залагат конкретни годишни резултати и да ги изпълняват под риск еврофинансирането да бъде преустановено в противен случай. Като най-голямо предизвикателство в предстоящите дебати между страните членки се откроява предложението на Брюксел таванът за директните субсидии да намалее 3 пъти, както и двойното увеличение на средствата, които трябва да отиват за изразходване на околната среда.
Очевадните минуси за България са в намалението на средствата за периода от 2021 до 2027 г. Директните субсидии за земя възлизат на 5,552 млрд. евро, което по данните на Еврокомисията е намаление с 2 на сто, а според българските власти с 0,6 на сто (в зависимост от базата и натрупаната инфлация, по която се сравняват цените). Значителното орязване обаче е при бюджета на Програмата за развитие на селските райони, която осигурява инвестиции за изграждане на земеделски стопанства, нови ферми и преработвателни фирми, развитие на занаяти и туризъм в селските райони, подобряване на обществената среда. В сегашния програмен период до 2020 г. България разполага с 2,333 млрд. евро, а за следващия бюджетът е намален до 1,972 млрд., или евро спадът е с над 15% (по текущи цени с отчетена инфлация). Почти се запазва размерът на средствата, които България ще получи за реклама и промоции на свои продукти на европейския пазар – 194,5 млн. евро.
Предизвикателството
Минималната промяна в бюджета на преките плащания се приветства от българските зърнопроизводители, които усвояват най-много средства по тази линия и са най-развитият подсектор в земеделието. От година насам този бранш настоява България да не изпълнява Програма за развитие на селските райони и да извоюва цялото еврофинансиране за земеделие след 2021 г. да е под формата на директни субсидии за земя. Тревогата им обаче е промяната на максималната стойност на годишната субсидия за едно стопанство, или т.нар. таван. Сега той е 300 000 евро, а предложението на Брюксел е да падне на 100 000 евро, като за диапазона от 60 000 до 100 000 евро размерът на субсидията ще се намалява допълнително.
“Националната асоциация на зърнопроизводителите се противопоставя на предложението на ЕК за таван на директните плащания, той би имал разрушително въздействие върху българското земеделие. Ограничаването на размера на подпомагането ще доведе до намаляване на обработваемите площи на стопанствата, до свиване на производството и съкращаване на работни места. Рентабилността ще бъде влошена. Цялостният ефект е в противоречие с философията на Общата селскостопанска политика да насърчава разширяването на производството, включително чрез икономия от мащаба, съвместно излизане на пазарите, сдружаване на земеделски производители и др.”, коментира пред “Икономист” Мариела Йорданова от управата на асоциацията. Оттам смятат, че с налагането на таваните ЕС ще се окаже в невъзможност да посрещне глобалното предизвикателство да произвежда повече храни на конкурентни цени и зависимостта на общността от внос на храни “не само ще се запази, но и повиши”.
Въвеждането на таваните, за пръв път в сегашния програмен период, бе мярка в опит да се противодейства на тенденцията голяма част от европейските субсидии да се съсредоточават в малко на брой едри стопанства. В България например се стигна до ситуация 20% от фермерите да получават 80% от директните европейски субсидии. За следващия програмен период Брюксел явно се опитва да насочи още повече средства към средните и по-дребните фермери.
Официалната позиция на България е в унисон със зърнопроизводителите. Във вторник земеделският министър Румен Порожанов обяви, че страната ще настоява за запазване на сегашното максимално ограничение до 300 000 евро. По думите му такова е желанието на по-голяма част от земеделския бранш. Същата публична позиция заеха земеделските министри на Франция, Испания, Португалия, Ирландия и Финландия.
Според представители на животновъдния сектор има вратички за заобикаляне на таваните за директните плащания. Новите правила, както и сегашните, казват, че от субсидията могат да се изключват разходите за заплати и осигуровки и ако те се раздуят, на книга субсидията ще е по-малка, отколкото в реалност. Експерти в земеделието обаче твърдят, че новите тавани сериозно ще орежат субсидиите. Причината е, че сега те са само върху директните плащания за обработването на земята, а след 2021 г. в ограничението от 100 000 евро ще се добавят и субсидиите, които се получават за т.нар. “обвързана подкрепа” (бонус субсидии за произведени и продадени мляко, плодове и зеленчуци, зелени плащания и т.н., бел.ред.), коментира пред “Икономист” Светла Бъчварова, зам.-председател на парламентарната комисия по земеделие.
Съмненията
И зърнопроизводители, и производители на плодове и зеленчуци, и земеделски експерти определят като доста спорен принципа “Робин Худ” в новата аграрна политика на ЕС – да се вземе от големите ферми и да се даде на малките. Той ще се реализира чрез допълнителното орязване на преките субсидии в диапазона от 60 000 до 100 000 евро. Схемата е следната: намаление с 25% на дължимите средства за плащания в диапазона между 60 000 и 75 000 евро, с 50% за диапазона 75 000 до 90 000 евро и със 75% за този от 90 000 до 100 000 евро.
Спестените средства от орязванията няма да се връщат на ЕС, а държавите членки ще ги преразпределят към своите малки фермери. “Всяка държава членка ще определя самостоятелно как ще класифицира дребните земеделски стопани, тъй като секторът във всяка от тях е различен”, посочи еврокомисарят по земеделие Фил Хоуган при представянето на бюджета на новата Обща селскостопанска политика в Брюксел.
Подобно намаление се прилага и при сегашните директни плащания, но за субсидии над 150 000 евро годишно, като спестените средства се разпределят между всички фермери за първите им 300 декара от стопанството, а не само за младите фермери, както ще е занапред. Част от тях влизат и във фонд „криза“ на ЕС, откъдето да се покриват щети на фермерите.
За първи път Хоуган призна и че Брюксел няма ефективен механизъм да предотврати изкуственото раздробяване на земеделски стопанства и записването им на името на фиктивни млади фермери. “Няма как да спрем фермерите от раздробяване на техните стопанства”, беше отговорът на Хоуган на директния въпрос по темата.
Това е голямото предизвикателство и според българските експерти. “България трябваше да направи специална наредба с индикатори, които показват изкуствените условия при фалшиво раздробяване на стопанствата, но тя претърпя пълен крах. В проекта не бяха заложени индикатори, а текст, че те ще се определят със заповед на шефа на фонд “Земеделие”. Браншът се възпротиви и наредбата бе изтеглена. А преди дни в парламентарната комисия по земеделие дойде предложение от Патриотичния фронт такава наредба изобщо да няма”, коментира Светла Бъчварова. От Съюза на градинарите също открояват като значим проблем липсата на яснота как може да се хване изкуственото раздробяване на фермите. “Оставаме с подозренията, че Министерството на земеделието като че ли умишлено не иска да има такава наредба с ясни правила. Явно лобитата в земеделието са доста силни”, коментира пред “Икономист” Мариана Милтенова от Управителния съвет на съюза.
Зеленчукопроизводителите и овощарите продължават да настояват директните субсидии да се изплащат в зависимост от вида стопанство, а не само на площ. “Старите страни членки изплащат субсидиите си на стопанство, а не на площ, и отчитат не само размера на земята, но и типа производство, себестойността му. Не е едно и също да засееш хиляди декари с жито и да поддържаш овощни или зеленчукови градини, които се поливат през ден и за които трябват много повече работници”, аргументира се Мариана Милтенова.
От водените до момента разговори с Министерството на земеделието обаче браншът не получава подкрепа за използване на този модел. Изтъкваната причина е, че от влизането си в ЕС България е администрирала единствено схемата за субсидиране на площ и има изграден надежден контрол върху нея.
Потенциалните мини
Още с днешна дата експерти виждат като потенциална опасност пред усвояването на евросредствата заложеното изискване страните членки да представят и защитават пред Брюксел годишни стратегически планове с цели и потенциални резултати.
“За да са работещи тези планове и да не се стига до заплахи за спиране на средства, трябва да се направи сериозно обсъждане с всички подсектори на бранша и да се заложат само реално изпълними прогнозни резултати”, категорична е Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации. Важен въпрос, чийто отговор българската администрация трябва да намери бързо, според нея, е дали Програмата за развитие на селските райони и директните субсидии ще са обвързани с одобрението на стратегическите планове. По традиция одобрението на програмата за селските райони завършва година, година и половина след началото на всеки програмен период и ако сега тя е обвързана в стратегическия план и с директните субсидии, може да се стигне до прецедент – нулева година и за преките плащания.
Другото голямо предизвикателство не само пред България, но и за останалите страни членки е задължението да изразходват 40% от бюджетите си за земеделие за дейности, опазващи природата и климата. 30% от тях задължително ще са от средствата по Програмата за развитие на селските райони, а останалите 10 на сто се включват в директните плащания.
“Този път България трябва умно да програмира тези средства и да заложи мерки, щадящи природата и климата в инвестиционните проекти за ферми, градини или преработвателни предприятия, в общинските проекти за площади, пътища и пречиствателни станции. А не отново да се залитне към познатите модели на субсидии за диви гъски, орли и лешояди, които показаха сериозни корупционни възможности за точене на субсидии”, коментира пред “Икономист” един от водещите консултанти в земеделието, член на Асоциацията на консултантите по европейски фондове.
“Ако се заложи само на старите схеми с гъските, не знам как ще измерим резултати по отношение на климата и околната среда. Трябва много сериозен анализ и ясни измерители на ефекта от екоинвестициите”, смята и Рангел Матански от ръководството на Съюза на говедовъдите в България. Според асоциация “Биопродукти” вариантът е да се увеличат средствата за биологично земеделие, защото при него резултатите са видими – площите не се третират с химикали и продуктите са по-здравословни за консуматорите.
За разлика от задължителния характер при селската програма, 10-те процента зелени плащания при директните субсидии са на доброволен принцип, но ако фермерите не ги използват, прилагайки щадящи околната среда мерки, страната ще ги загуби. Като пример еврокомисарят Фил Хоган посочи екосхема за финансиране на нулево използване на торове, за да се подобри качеството на водата. И
10 млрд. евро за иновации
От програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени допълнително 10 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Според еврокомисаря Фил Хоуган взаимодействието между „Хоризонт Европа“ (с транснационални проекти) и Общата селскостопанска политика (с проекти на местно равнище) ще спомогне за изграждането на система от познания и иновации за селското стопанство и ще ускори внедряването на иновативни практики сред всички земеделци в общността.
За средствата по “Хоризонт Европа” ще се кандидатства директно пред Еврокомисията, като държавите членки ще могат да заложат мерки за иновации и в националните си програми за развитие на селските райони. Иновациите, които Брюксел поставя във фокуса на всички европейски програми, продължават да са болен въпрос за българското земеделие. За 10 години членство в ЕС българската администрация не е успяла да отвори нито една мярка за иновации в този сектор, защото не може да изработи подходяща форма за администриране и контрол и непрекъснато отлага старта й.
