Само до миналата година правителството на всеки три седмици изключваше от списъка на населените места малките селца, които поради липса на поминък или силно обезлюдяване чезнеха от картата на България. Да сте видели тази година подобни решения – със сигурност, не. Може би защото някой по върховете си мисли, че с премахването им от дневния ред огромният проблем с демографския срив ще се изпари и хората ще започнат да се връщат на село. Или пък, че от само себе си икономиките по места изведнъж ще излязат от кризата.
Все въпроси без отговор, които тежко висят в пространството, докато бизнесът в страната се крепи само на инвестициите в големите градове и докато хората в планинските и погранични райони безмълвно мигрират, натиснати от липсата на перспективи.
Проблемът е, че, както сме я подкарали, много скоро от картата на България ще започнат да се топят не само малките селца, а и тези с история като например красивото родопско село Момчиловци, чието население е намаляло повече от два пъти за последните трийсет години. И от 3 хиляди души през 1989 г. днес то наброява малко над 1 200 постоянни жители.
Подобно на останалите части от страната и тук голямата мигрантска вълна тръгва с изчезващия в региона бизнес, който във времето на соца е давал хляб на мнозина.
Днес в Момчиловци са останали само три вида бизнес - селски туризъм, животновъдство и картофопроизводство, докато икономически устойчивите от времето на социализма професионални алтернативи са останали в миналото. Става въпрос за две от добре развиващите се фабрики, свързани с екологични производства като електроника и трикотажен текстил, чиито сгради от години стоят празни.
Интересното е, че до 1989 г. хората от селото изцяло са се препитавали от местния бизнес, въпреки че Момчиловци отстои само на двайсетина километра от окръжния град Смолян, където възможностите за избор са били много по-големи. За хората мястото е дълбоко свързано с историята и запазените християнски ценности, предавани през поколенията по време на вековното турско робство.
Момчиловци остава сред малкото села в региона, където мохамеданството не се налага и това е голямата гордост потомците, които изключително много държат на своята идентичност.
Днес китното селце е опасано от 28 параклиса, голяма част от които са съществували и в миналото. Родопчани се гордеят със своето минало, за което разказват на всеки гост, прекрачил дори за ден прага на техните домове.
Точно тази традиция е залегнала и в желанието на родопчани да направят родното си село популярно в България. И това става още през 1990 година, когато Момчиловци се прочува като първото място, развиващо селски туризъм в страната. Десетилетия по-късно примерът е подет и от други региони, затова и днес туристическите дестинации към местата с история все повече се множат. А само в Момчиловци малките семейни хотелчета предлагат около 200 легла годишно.
Въпреки предприемчивостта на местните хора обаче, младите и тук все по-трудно намират реализация и е нормално да търсят работа в големите градове или зад граница. Не че в Момчиловци няма желаещи да поддържат старите традиции с овцевъдство и картофопроизводство, но поради високата надморска височина на селото и раздробеността на земеделските имоти тези производства са неефективни, а инвестициите в нови технологии – почти невъзможни.
Колкото до държавната подкрепа, тя отдавна е обявила за приоритет големите земеделски стопанства, докато планинското земеделие и дребните ферми са оставени единствено на инициативата на местния бизнес, който трудно оцелява дори покрай туризма и близостта с Пампорово и Чепеларе.
Ако трябва да представим в статистика днешния животновъден бизнес в Момчиловци, то той е далеч под бройката на овцете, отглеждани преди 150 години. През турско робство стадата в този родопски край са наброявали 30 хиляди овце и кози. Днес заедно с животните, отглеждани в частните домове, овцете не достигат дори хиляда броя.
Най-голямото стопанство е на семейство Данчеви, където баща и двама сина отглеждат около 500 животни. Началото е поставено през 2004 година, когато бащата Стойчо Данчев, ветеринар по професия, купува първите 30 местни породи. Днес стопанството ползва под наем около хиляда декара пасища, а предприемачите търсят възможности да преработват сами млякото. Забележете, тук те срещат подкрепа от не от българската държава, а от китайски бизнесмени, оценили високо климата и невероятното качество на овчето мляко, произвеждано в Момчиловци.
Сътрудничеството между родопското село и млекопреработвателната компания „Брайт дайари“ (Bright Dairy) продължава вече девета година, като чуждите инвеститори произвеждат в Китай мляко с българска закваска, но по тяхна рецепта. С помощта на китайската компания тази година се очаква да заработи демонстрационен център за млечни продукти, произвеждани от семейство Данчеви. В него ще се продават традиционни за региона млечни продукти като мяхово сирене, сирене брънза и овче кисело мляко.
От 2015 година в Момчиловци се организира празник на киселото мляко, изцяло финансирано от Bright Dairy. Тази есен събитието ще се проведе от 7 до 9 септември и отново се очаква да привлече туристи от цялата страна.
Семейните хотелчета се готвят за събитието още от пролетта, защото този празник събира хора от цяла България, възкресявайки хилядолетните традиции за областта. А какво по-хубаво от това в сърцето на Родопите да се омаеш от чистотата на планинския въздух и да чуеш космическите звуци на момчиловските гайди? И да попиеш от местния патриотизъм, който упорито се съпротивлява срещу изчезването на родните села, съхранили българския дух през вековете.
Екатерина Стоилова
(Материалът е подготвен със съдействието на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България)
