Данните на министерството на земеделието за състоянието на животновъдния сектор през 2017 година изненада дори икономистите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА), за които спадът с 20 хиляди животни при млечните крави през миналата година беше твърде необичаен. „По наши прогнози това намаление трябваше да се случи в рамките на няколко години до 2020 г., още повече че цените на млякото през миналата година бяха високи и липсваше обективна предпоставка за отлив от млекопроизводството“, коментира за Синор.БГ Божидар Иванов от центъра.
Заедно с колеги той е подготвил и поредния анализ за състоянието на сектор „Мляко”, като основната цел е да се предвиди как ще се развие пазарът по млечната верига в България до 2022 година. Анализът използва иконометрични модели, които на основата на референтни периоди, еластичност и параметри на променливите служат за получаване на различни сценарии.
За разлика от 2016 г., когато цените на млякото паднаха съществено и бяха около 9% по-високи от тези през 2010 г., докато само индексът на цените на фуражите беше 8% по-висок от този през 2010 г., всичко това свидетелства, че производството на мляко е в трудна ситуация и със засегната доходност.
През 2017 г., а вероятно и през 2018 г. ситуацията на пазара ще се подобрява, като цените на млякото ще бъдат с около 28 на сто по-високи, отколкото през 2010 г. Тази прогноза на САРА е съставена при задържащи се цени на фуражите, което показва, благоприятната макроикономическа среда за млечния сектор в момента.
Според предварителните данни за 2017 г. и през тази година продължава процесът на преструктуриране на говедовъдните стопанства в България. Той се изразява в намаление на млечните крави с 19,3 хил. броя в сравнение с 2016 г. През периода 2015-2017 действаше програма за извънредна помощ на ЕС за адаптиране към измененията на цените на пазарите.
Схемите според първия и втория пакети се различават по начина на определяне на бенефициентите, но в крайна сметка са изплатени като подкрепа 13,3 мил. лв. през 2015 г., 22,8 мил. лв. през 2016 г. и 10,9 мил. лв. през 2017 г. Трудно е да се определи влиянието на тези средства върху приходите на стопанствата по групи, тъй като все още няма данни от анкетите на СЗСИ, но данните от преброяването на животновъдните стопанства през 2016 г. спрямо 2015, показват ясно забавяне при намалението на малките стопанства с до 9 млечни крави. Броят им се е свил със 17 %, при 30% намаление 2015 година.
При по-големите говедовъдни стопанства няма толкова ясно изразен ефект. Подобни са резултатите при овцевъдството – най-малките стопанства с до 9 овце забавят темпа на намаление от -28% през 2015 г. на – 17%, има позитивно развитие и при стопанствата с размер между 20 и 49 животни, които през 2016 г. се увеличават с 1,4%.
През декември 2017 г. бяха преведени значително повече средства по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави и овце под селекционен контрол. Бюджетът беше значително увеличен от 22,9 мил. лв. на 36,7 мил. лв. по схемата за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-мляко) и от 12,8 мил. лв. на 22 мил. лв. по схемата за ивце майки и/или кози майки под селекционен контрол ДПЖСК.
Оттам и плащането за крава под селекционен контрол се увеличи от 272 лева на 596,25 лева за първите 250 животни и по 477 лева за тези над тази граница. Плащането на овца се вдигна от 46 на 80 лева на животно за първите 300 и на 64 лева за тези след 300-та (ДФЗ, 2017). Но през 2017 г. бяха намалени средствата за обвързана подкрепа по схемата за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) от 46,7 мил. лв. на 22,77 мил. лв., като ставката съответно намалява от 272 на 254 лв. на допустимо за подпомагане животно.
С други думи, държавата, използвайки подкрепата, се опитва да стимулира стопаните да включат животните в програми под селекционен контрол. Тези действия обаче са много откъслечни защото в развъдната дейност в страната има големи слабости от всякакво естество, което води по-скоро до ефекти върху преразпределението на субсидиите, но недостатъчно влияние върху селекционната дейност, която има основна цел да увеличи продуктивността на животните.
Анализите на CAPA за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали Брутна селскостопанска продукция с 14% по-ниска от настоящата. Млечният сектор осигурява около 10% от брутната продукция и получава около 13% от директните плащания.
Тенденции за развитие през 2018
През 2018 ЕК очаква да продължи подобрението в продуктивността на млечните стада и възстановяването на производството, което ще доведе до увеличение на количеството на изкупеното мляко с 1,4% на годишна база, по-голямата част от което ще се осъществи през първата половина на годината, ако цените останат на близки до настоящите нива (MMO Board, 2018).
Годината започна с намаление на изкупните цени на кравето мляко през първите два месеца.
Индикация за обръщане на тренда е и разликата между средната изкупна цена на суровото мляко (35,1 евро/100 кг.) и средната претеглена цена измерена през цените на сухото мляко и маслото (29,8 евро/ 100 кг.) в края на януари (DGAGRI,2018).
Натиск върху цените в Съюза оказва и освобождаваните количества сухо мляко от складовите запаси. През март, 2018 г. е постигната най-ниската цена за сухо мляко в последните няколко години – 133 евро/100 кг. Освобождаване на сухо мляко при толкова ниски цени застрашава възстановяването на изкупните цени на суровото мляко от предходната година.
От САРА очакват поскъпването на еврото спрямо щатския долар да окаже негативно влияние на конкурентоспособността на европейските продукти на пазари, силно чувствителни към цената, като пазарите на сухи млека и млечни мазнини.
Прогнози за производството на сурово мляко
Млечното стадо на България продължава да намалява, като броят на кравите през 2018 г. се очаква да остане на нива около 255 хил. животни.
Въпреки стабилизирането на цените на млякото през 2017 г. броят на млечните крави намалява поради нерентабилността на малките и средни стопанства с до 100-150 животни, които не успяват да увеличат продуктивността си.
Очакваме спадът при млечното стадо да продължи с по-бавен темп и към 2022 г., така че млечните крави ще са малко над 240 000 глави. Това развитие ще окаже влияние и на общия брой на говедата, които очакваме да намалеят до 500 хил. глави, посочи Иванов.
Този сценарий е базов и с най-голяма вероятност, като сред най-песимистичните сценарии броят на млечните крави в следващите 5 години може да намалее до около 220 хил.животни и то при липса на сериозни изменения на икономическата и регулаторна обстановка. Този сценарий се оценява с вероятност от 11%, което показва, че броят на животните ще продължи да намалява, но няма значителен риск от драстично свиване на млечното говедовъдство.
Влияние за развитието на стопанствата през годината оказа изпълнението на плана за контрол на качеството на млякото, приет от БАБХ. Според данни на БАБХ към март 2018 г. от фермите с 10 до 50 млечни крави 1 755 стопанства произвеждат мляко, неотговарящо на стандартите. От тях 50 ферми са прекратили дейността си или са продали животните, а 2 ферми са променили предназначението си (БАБХ, 2018а).
Концентрацията на производството през 2016 г. продължава, което постепенно променя структурата на производство - 73% от кравите се отглеждат в приблизително 3 450 стопанства с над 20 млечни крави.
Позитивите от концентрацията на млечните животни и от преструктурирането са безспорни и те се свързват с повишаване пазарната ориентация, подобряване и модернизиране на начина на отглеждане и оттам повишаване продуктивността, което да доведе до нарастване на ефективността и конкурентоспособността на производството. Негативи също не липсват, като те са свързани с трансформирането на фамилния тип млечно животновъдство в корпоративен и оттам неблагоприятните последици върху заетостта, доходите, състоянието и жизнеността на селските райони. Голяма част от малките ферми (над 10 животни) и средните (над 50 млечни крави) не разполагат с достатъчни земи, което да позволи получаване на допълнителни директни плащания на площ, което е и причина за дълбоките икономически и инвестиционни затруднения, водещи до нови намаления на стадата.
Последната година се оказа спокойна по отношение на епидемиологичната обстановка в говедовъдството. През 2017 г. няма регистрирани огнища на нодуларен дерматит при кравите в България, в резултат на пълната ваксинация на стадото през 2016 г. Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) е извършила анализ на разпространението на болестта в Европа и е отчела рязко намаляване на интензивността на заболеваемостта през изминалата година.
Ако през 2016 г. болестта се е разпространила, обхващайки Турция, Гърция, България, Македония, Сърбия, Хърватска, Косово, Черна гора и Албания с 7483 огнища и засегнати 12 330 говеда, то през 2017 г. има 385 огнища с 850 засегнати говеда
При производството и изкупуването на мляко от мандрите и млекоизкупвачите се наблюдават разнопосочни тенденции. Поради ориентацията към пазара на големите стопанства, тяхната дейност е по-прозрачна поради промените в режима на подпомагане регламентиран с изменение през 2016г. на Наредба 3/2015 на МЗХГ, така че подкрепата се получава само при доказано продадено/преработено количество сурово мляко над определен праг.
През 2017 г. се отчита с 11,8% нарастване и на изкупеното от преработвателите мляко в България, поставяйки страната ни сред водещите в ЕС. Останалите държави, където има значително увеличение на изкупените количества, са Кипър (+9,5%), Ирландия (+9,2%), Румъния (+7,9%), Полша (+4,6%).
България и Румъния обаче са държавите, при които има намаление на млечното стадо и увеличение на изкупените количества мляко. Постигнатите равнища при изкупуване на сурово краве мляко от преработвателите през 2017 г. в размер на около 560 хил.т. ще се задържат и през следващите години, без да очакваме да има силно увеличение. Причините за това са в големите трудности, които преобладаващата част от стопанствата в страната продължават да изпитват да отговорят на изискванията за качество на млякото, особено в диапазона между 10 и 100-150 крави. В същото време продуктивността в млечното животновъдство се предвижда да се подобрява и да се повиши с около 10% в следващите 5 години, но въпреки това общото количество краве мляко трудна ще надвиши 1,1 млн.т.
При едни от най-оптимистичните сценарии предаденото и изкупено от мандрите мляко в страната в следващите години може да се повиши до около 600 хил.т. (с вероятност 6%), което показва, че резервите за по-осезаемо увеличение на доставеното до мандрите мляко са лимитирани.
