Анализ на състоянието на млечния сектор в държавите от Европейския съюз за периода 2004 – 2011 г., публикуван преди дни, сочи, че брутните печалби за периода растат, производството на мляко се увеличава, нарства и нетната добавена стойност на сектора. Изследването включва 27-те държави членки без Хърватия, присъединена през 2013 г., съобщи порталът Ag-press.
Проучването включва специализираните стопанства, в които към за 2011 г. се отглеждат 86% от млечните и се произвежда 90% от суровото краве мляко в ЕС.
След кризата с животновъдството от 2009 г., 2010 г. и 2011 г. европейските държави постепенно възстановявт производството. Това личи и по ръста в цените. Средните цени през 2011 г. достигат пик от 349 евро за тон.
Успоредно с това обаче се увеличават и оперативните разходи на тон произведена продукция.
Според анализаторите през 2012 г. цените леко падат с около 20 евро / тон поради непрекъснатото увеличаване на оперативните разходи. Като цяло 96% от специализираните стопанства в ЕС-27, което представлява 98% от производството на мляко на специализирани ферми, са постигнали положителен брутен марж през 2011 г. (срещу 93% през 2009 г.).
На този фонд България и Румъния остават на опашката по доходност на сектора, тъй като двете държави се характеризират с най-голям дял на дребните стопанства, които са и неефективни.
През 2011 г. обаче цените на млякото и тук достигат петгодишен връх. Успоредно с това обаче нарастват и разходите за производство. В България например фермите са получавали доста висока цена за млякото от 311 евро / тон), която е допълнена и от национална помощ в размер на 10 евро / тон), сочи анализът. Това поставя страната ни като размер на приходите над средното ниво за 10-те държави, присъединени след 2004 г.
Изключително високи обаче остават оперативните разходи – през отчетната 2011 г. те са в размер на 217 евро за тон произведена продукция. За сметка на това оперативните разходи в Румъния са много по-ниски, което се дължи на евтиния фураж.
В резултат на това румънските млечни специализирани ферми постигнат много добър брутен марж и са по-малко чувствителни към увеличаване на производствените разходи.
Разликата между българските и румънските ферми е и във вида на работната ръка. Докато в България семейна работна сила представлява само 67% от общата работна сила, в Румъния тя съставлява 96%. Животновъдите пртежават и 82% от общата използвана земеделска площ (ИЗП).
През 2011 г. средните възнаграждения на семейните ферми в България и Румъния са били сходни - около 2 800 евро / за семейство. Въпреки това фермерите в двете държави остават с под средните показатели за доход спрямо останалите държави-членки на ЕС-10. И това се обяснява с размера на стопанствата – в България средно в едно сотпанство има по 4 млечни крави, докато в старите европейски държави ЕС-15 този брой е 54. В ЕС-10 средният брой на животните в едно стопанство е 19.
Затова и анализаторите обръщат внимание на правителствата в двете държави да засилят стимулите за окрупняване на стопанствата.
