На първи март цяла България се окичва с мартенички – този символ на пролетта, с който си пожелаваме здраве и плодородие! Знае се, че митът за Баба Марта идва от древната езическа история и е свързан с всички земеделски култове към природата, типични за Балканския полуостров. Три са месеците, които в българските приказки са олицетворени с митични представи - януари, февруари и март. Мразовитите януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям и Малък Сечко. Баба Марта е тяхната сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
Специфичен символ на първомартенската обредност е завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, които са плод на многовековна традиция, присъща за тракийски я и елински обичаи. Легендата за мартениците възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Обичаят с мартениците (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия.
В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката.
В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се поставят още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Според народните обичаи па първи март най-възрастната жена в семейството трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка.
Смятало се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността й към къщата и обитателите.
На ръцете на деца, моми и млади булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
