Местните сортове и техните блендове с международни имат място на световните пазари, заяви председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев. Според него това е специфичната ниша, с която разполагат родните винопроизводители.
Радев уточни, че от десетина години българското винопроизводство активно работи с местните сортове, както и за развитие на клоновата им селекция за производство на качествени вина, които да отговарят на вкуса и очакванията на потребителите. „Почти всички колеги, които създават нови лозови насаждения, залагат и на местните сортове. Вече има и много добри резултати от новите лозя, намиращи се в райони, където традиционно се произвеждат такива вина от по-стари насаждения“, допълни той. Местните червени сортове Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза са добре познати на потребителите у нас, както и белите Димят и Мискет.
Председателят на НЛВК е на мнение, че трябва да прилагаме нов, по-пазарен прочит на местните сортове. През последните 30 години България се опитва да произвежда атрактивни вина с добро съотношение цена-качество от международни сортове, като местните до голяма степен са предназначени за консумация на вътрешния пазар. Тази тенденция през последните 10 години се преобръща както заради нарастване продажбите на българския пазар, така и заради пресищането на световния пазар на вино с добре познатите Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Совиньон блан и други. „Интензивно развитият винарски бранш у нас предлага прекрасни образци от тези сортове, но определено отличителното, което наистина ще ни позволи да намерим специфичната си ниша, са вината от местни сортове и техните блендове с международни“, твърди Радев.
Над 180 милиона литра вино са произведени у нас през миналата година. Половината от тях се реализират на чуждестранните пазари. „Нашите вина имат чудесен прием в Полша, Румъния, Великобритания, Чехия, Прибалтийските и Скандинавските държави“, коментира председателят на НЛВК. Той уточни, че най-големият ни външен пазар е Полша, за където се изнасят повече от 17 милиона литра вино. Според Радев потенциалът за износ на родно вино на азиатския пазар е голям. През миналата година за Китай са изнесени около милион и половина литра. Тенденцията за нарастване на експорта на родно вино се наблюдава и за Корея, Индия, Япония, Виетнам, САЩ и др.
Според статистиката през последните 3 години износът на български вина за Русия е намалял 2 пъти. Спад се наблюдава като цяло и на продажбите на европейски напитки, като сред причините са нестабилният курс на рублата и развитието на руското винопроизводство през последните години. Само преди две седмици председателят на НЛВК се завърна от най-голямото специализирано изложение за висококачествени храни и напитки „Продекспо“ в Русия и Източна Европа. На него България се представи със свой щанд, като участието на страната ни на престижния форум е финансирано по проекта на НЛВК за промоция на вина в трети страни и по-конкретно в Русия и Беларус. „Отчетливо се откроява развитието на винения бранш в Русия, който инвестира в модерни технологии и произвежда качествени напитки. В същото време непрекъснато се откриват нови винени барове, малки ресторанти с предлагане на бутикови вина, специализирани магазини. Така че това е сегмент, който има голям потенциал за развитие и трябва да го използваме“, коментира Радев. Според него износът на родни вина за Русия трябва да бъде ориентиран към напитки от средния и високия ценови клас.
Градът на виното пък се утвърди като успешен формат и най-авторитетна витрина на родното винопроизводство, както и територия, на която се демонстрира развитието на винения сектор в Европа и света. Той се превърна в притегателен център за изложители и посетители. Непринудената и уютна атмосфера определено дава възможност на бизнеса от винарския сектор и хранително-вкусовата индустрия като цяло да представи своите продукти по най-атрактивен начин и в същото време да промотира българското производство пред мениджъри от целия свят.
