Управниците все ни подреждат дома и все си остава разхвърляно. Едно мило момиче умря в катастрофа и властта се задейства да ремонтира шосето, на което загина. Плевен остана без вода и правителството реши да строи язовир. Малко момче падна смъртоносно от парасейлинг и премиерът нареди да се напише наредба за регулиране на атракционите.
„Не се копае кладенец, когато ожаднееш“, обобщи генералния ни проблем един експерт тази седмица.
Коя е следващата криза?
В последните сухи години не само пожари унищожават полета, къщи и гори. Слънцето и безводието погубват труда, радостта и смисъла на земеделската професия. Между другото във Великобритания психолози са установили, че фермерите са сред най-рисковите групи за тежки и фатални депресии.
Сред най-важните причини за загубата на доход при земеделците е липсата на напояване.
И тази година носи загуби, вместо печалба на фермерите. Загубите основно са при зърнопроизводители и лозари. Слънчогледът, който от десетилетия не се полива, направи дребнички пити с по 100 кг семки от декар. Царевицата съхне недорасла. Явно сме в библейските години на седемте гладни крави, защото не само тази, но и в предишни години сушата отвя надеждите за добри резултати.
В страната се поливат към 440 000 декари земеделски земи, но историята помни, че в края на 80-те години на 20 век напояването е обхващало 12 млн. дка. Към 2000-та година „Напоителни системи“ е управлявало води и съоръжения за 7,4 млн. дка, но тогава обработваемите земи са били по-малко от 5,5 млн. дка. Следва трагичната за земеделието 2011 г., когато се унищожават напоителните съоръжения – тръби отиват за скрап, помпи се разпродават от държавното предприятие евтино и се препродават скъпо. През 2014 г. държавното поливане се ограничава върху 1,5% от обработваемата земя. През 2023 г. обработваемата земя е 34,7 млн. дка, а „Напоителни системи“ е осигурявало вода на под 1% от нея.
Според програмата за приоритетни стратегически инвестиции, финансирани от националния бюджет, до 2028 г. държавната фирма трябва да изпълни проекти за 1,5 млрд. лв., а поливните площи да станат 2,5 млн. декара. Истината е, че до момента „Напоителни системи“ не е получило и лев от обещаните за тази година 50 млн. лева. Финансовият министър изглежда е забравил за тях и не иска да си спомня.
Време ли е за напомнящи протести?
Очевидно е, че земеделците не замислят такива, иначе щяха да кажат.
През юни 2025 Мехмет Акиф Балта, генерален директор на държавната агенция за водни ресурси в Турция, обяви, че работите по строителството на язовира вървят активно. Завършен е деривационният тунел, текат дейности по облицовка му, направени са изкопи при язовирната стена и преливника. Осъществяват се канализационни връзки с Тунджа за осигуряване на водата чрез 4-километров тръбопровод. Планира се проектът да бъде завършен през 2027 г.
Нека да припомним, че на 19 юни тази година „Напоителни системи“ пусна обществена поръчка за проектиране и строителство на помпена станция при яз. „Пясъчник“. (Три фирми са подали оферти, победителят още не е избран.) Кандидатът, спечелил обществената поръчка, трябва да приключи възстановяването на помпената станция за 20 месеца, но не по-късно от 31 октомври 2027 г. Държавната фирма ще плати за инженеринга (проектиране плюс строителство) 25,7 млн. лева без ДДС.
А ние така и не успяхме, нито сме имали намерение, да пуснем тръби от Арда към „златното тракийско поле“. Нямаме вече тръби и от Дунав.
Но да се върнем към сушата и лошите заради неполиването добиви от слънчоглед и царевица. Някои зърнопроизводители вече казаха, че тази година ще са на загуба от пролетниците. Те не са доволни и от резултатите от пшеницата, защото изкупните ѝ цени са ниски. В същото време по всичко личи, че правителството не работи целенасочено и не му е приоритет решаването на огромния проблем в земеделието – само 1-2% напояване в обработваемите земи. Вместо да го решава преди секторът да катастрофира, държавата действа на принципа „ще дадем малко пари на фермерите – ще са ни благодарни“.
Така бяха приети промени в Закона за водите, заради които цената на поливната вода да бъде ниска. За целта „Напоителни системи“ получава до 30 млн. евро от държавния бюджет за предоставяне на услугата „доставка на вода“.
И още. За 2024 г. Европейският гаранционен фонд отпусна помощ по 4,17 лв. за декар царевица. Тази година държавата ще плати същата субсидия за същата култура.
От догодина земеделците сами ще си плащат част от обезщетенията за бедствия, когато се задвижи Взаимоспомагателният фонд. Както вече е известно, той ще формира бюджет общо 24,5 млн. евро. Растениевъдите ще участват във формирането му с 44%, тъй като от директните плащания, които получават, ще се удържат 1,5%. Обаче докъде ще стигнат парите на фонда?
Въпросът е докога държавата ще продължи да неглижира главния проблем в земеделието, омагьосвайки фермерите с дребни помощи?
