Ако не сме успели да варуваме почвата след прибирането на реколтата, трябва да се постараем да внесем калциевите торове през зимата или рано напролет, особено ако условията го позволяват. В противен случай високата киселинност на почвите ще задържа растежа на земеделските култури и ще забавя развитието на кореновата им система и движението на соковете в есенниците.
Скоростта на разтваряне на влаганите торове ще зависи от метеорологичните условия и най-вече от наличието на вода. Освен това периодът между влагането на калциевите и азотните торове трябва да бъде максимално продължителен, защото при кратък интервал може да доведе до загуби на амониевата форма на азота.
Торовете, от които калцият бързо навлиза в почвата, са предимно оксиди, а най-често това е калциевият оксид (CaO), по-познат като негасена вар. Заради риска от прекалено насищане на почвата с тях обаче не се препоръчва влагането им през пролетта, тъй като тогава тя ще придобие алкална реакция и много от хранителните вещества за растенията, засадени върху нея, ще се трансформират в недостъпна за тях форма. Затова напролет е по-добре да се използват карбонатните форми на калциевите торове, от които най-бързо се разтваря кредата. Влагат се по 100-150 килограма на декар (или 50 килограма, изчислени в калциев оксид), тъй като по-големи дози през този период на годината могат да причинят изгаряния на растенията. Кредата притежава висока неутрализираща сила, т. е. със сравнително неголеми дози ще можем да неутрализираме по-високата киселинност на почвата. При ниско съдържание на магнезий в почвата пък е по-добре да използваме торове, получени от карбонатните форми на магнезия.
