Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
20.12.2018 г.

Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим

Практика
Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим

sinor

Варуването на почвата е агротехническо мероприятие, което се прави за подържане на нормалното плодородие на почвата, структурната стабилност и доброто усвояване на хранителните вещества. Общата площ на генетично киселите почви в страната е над 55%. Все по-активно се развиват процесите на вторичното вкиселяване в районите на интензивно земеделие.

Защо е нужно да се варуват почвите

Високата киселинност е една от причините за намаляване на добивите. При повишена киселинност намалява значително ефективността от торенето и усвояването на хранителните вещества от растенията. Разкиселяването на почвата съществено подобрява азотното, фосфорното и калиевото подхранване, снижава натрупването на тежки метали, обогатява почвата с калций и магнезий. Варуването способства развитието на полезна микрофлора в почвата, подобрява свойствата на почвата, качеството на хумуса и повишава плодородието.

Много култури са чувствителни към повишената киселинност на почвата. Към тях се отнасят: цвекло, лук, чесън, главесто зеле, спанак, пипер, пъщърнак, френско грозде и др. Тези култури дават добри добиви при значения на рН от 7,0 до 8,0.

Краставици, салата, цветно зеле, алабаш и праз лук добре растат при практически неутрално рН – 6,0-6,5. При намаляване на стойностите на рН до 4,5-5 добивите падат 1,5-2 пъти.

Домати, слънчоглед, моркови, тиква, тиквички, магданоз, ряпа, репички и ревен могат да се развиват добре в много широк диапазон на заначения на рН – от 5,0 до 7,5.

Варуване се прилага когато:

– налага се да се промени реакцията на почвата, защото го изисква дадена култура;

– да се промени структурата на почвата;

–  при заболяване на растенията от недостиг на калций.

За чувствителните към повишена киселинност култури варуването е задължително, но при отглеждане на картофи е известно, че основната реакция провокира появата на краста.

Растения – индикатори на почвената реакция

Има растения, които се наричат биоиндикатори и растат върху почви с точно дефинирана реакция.

Като индикатори могат да се използват и плевели, които се срещат по нивите, градините и са много характерни за кисели или алкални почви.

На кисели почви расте хвощ, киселец, косичник, лютиче, куча лобода, калуна, полска детелина, колянка, очиболец, трицветна теменуга.

Растения – индикатори за алкална почва (рН 7,1-7,5) са: жълта люцерна, поветица, живовляк, полски синап.

На неутрална почва расте равнец, подбел, паламида и др.

За определяне на киселинността на почвата може да се използва лакмус, но най-точни резултати безспорно дават лабораторните изследвания.

Кои почви се варуват и кога е най-добре да се направи?

Не всички почви се нуждаят от варуване, но то е наложително за тези, които имат висока киселинност.

Варуването е най-добре да се осъществи по време на подготовката на даден участък или при формирането на участъците в градината. Препоръчва се да се прави в сухо време и преди обработката на почвата –  може да бъде есенна или пролетна.

Важно е и каква култура ще се отглежда на дадения участък или вече има такава. Ако участъкът е предназначен за отглеждане на ягоди, то те могат да се засаждат две години след варуването, а може да се варува след засаждане и укрепване на растенията, но не по-малко от два месеца след засаждането. Когато е наложително да се варуват учасъци с ягодоплодни култури, то това може да става и по време на прекопаването им. Картофи се отглеждат 3-4 години след варуване.

Варуването на свободни терени може да се осъществява по всяко време, но е желателно преди обработка.

Материали за варуване

За варуване се използва варовиково брашно, доломитово брашно, пепелина от варовиците, отпадъчни продукти от захарните заводи  (мергели и сатурачна вар) и др.

Варуващите елементи се разхвърлят равномерно и се заорават и смесват с почвата. Мергелът и сатурачната вар имат предимството, че не е необходимо да се смилат и заорават, а освен това съдържат повече фосфор и азот. Те само се разхвърлят и се доразпадат от атмосферните влияния.

Важно е да се знае и това, че доломитът съдържа по-големи количества магнезий и варуването с него е важно за някои растения (цвекло), които имат нужда от този елемент.

След варуването киселинността се запазва на тези нива около 3-4 години при по- леки почви и около 6-7 години на по-тежки, глинести почви.

 Количеството варуващи материали, които се използват е различно и зависи от изходните показатели на почвата и нуждите на различните култури – при глинестите и по-богати на хумус почви нормата е около 450-500 кг на декар, а при песъчливите не трябва да надвишава 300 кг, защото може да се получи обратен ефект.

Правилното варуване води до подобряване на почвените свойства и респективно на добивите.

Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим
21913

Последни материали
Виж
При командировки ставали 40 на сто от катастрофите в Европейския съюз
Засилват инструкциите за шофьорите на служебни автомобили
Първите регистрации за посевни полета са от днес
БАТА АГРО 2020 г. ще се проведе от 11 до 15 май край Стара Загора
Предстоящо
За първи път на животновъдното изложение в Сливен ще има състезание за най-умел месар
Редица градове в Северна Европа са изправени пред риск от недостиг на вода
Според еколози лошото управление на водите причинява засушавания в Европа
Предстоящо
Обучават рибарските сдружения как да кандидатстват за европари
Да се хванеш за главата
Само трима директори посрещнали за „добре дошъл“ новия шеф на фонд „Земеделие“
Свързани материали
Виж
Особености при варуването на почвите през зимата и рано напролет
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам