Варуването на почвата е агротехническо мероприятие, което се прави за подържане на нормалното плодородие на почвата, структурната стабилност и доброто усвояване на хранителните вещества. Общата площ на генетично киселите почви в страната е над 55%. Все по-активно се развиват процесите на вторичното вкиселяване в районите на интензивно земеделие.
Защо е нужно да се варуват почвите
Високата киселинност е една от причините за намаляване на добивите. При повишена киселинност намалява значително ефективността от торенето и усвояването на хранителните вещества от растенията. Разкиселяването на почвата съществено подобрява азотното, фосфорното и калиевото подхранване, снижава натрупването на тежки метали, обогатява почвата с калций и магнезий. Варуването способства развитието на полезна микрофлора в почвата, подобрява свойствата на почвата, качеството на хумуса и повишава плодородието.
Много култури са чувствителни към повишената киселинност на почвата. Към тях се отнасят: цвекло, лук, чесън, главесто зеле, спанак, пипер, пъщърнак, френско грозде и др. Тези култури дават добри добиви при значения на рН от 7,0 до 8,0.
Краставици, салата, цветно зеле, алабаш и праз лук добре растат при практически неутрално рН – 6,0-6,5. При намаляване на стойностите на рН до 4,5-5 добивите падат 1,5-2 пъти.
Домати, слънчоглед, моркови, тиква, тиквички, магданоз, ряпа, репички и ревен могат да се развиват добре в много широк диапазон на заначения на рН – от 5,0 до 7,5.
Варуване се прилага когато:
– налага се да се промени реакцията на почвата, защото го изисква дадена култура;
– да се промени структурата на почвата;
– при заболяване на растенията от недостиг на калций.
За чувствителните към повишена киселинност култури варуването е задължително, но при отглеждане на картофи е известно, че основната реакция провокира появата на краста.
Растения – индикатори на почвената реакция
Има растения, които се наричат биоиндикатори и растат върху почви с точно дефинирана реакция.
Като индикатори могат да се използват и плевели, които се срещат по нивите, градините и са много характерни за кисели или алкални почви.
На кисели почви расте хвощ, киселец, косичник, лютиче, куча лобода, калуна, полска детелина, колянка, очиболец, трицветна теменуга.
Растения – индикатори за алкална почва (рН 7,1-7,5) са: жълта люцерна, поветица, живовляк, полски синап.
На неутрална почва расте равнец, подбел, паламида и др.
За определяне на киселинността на почвата може да се използва лакмус, но най-точни резултати безспорно дават лабораторните изследвания.
Кои почви се варуват и кога е най-добре да се направи?
Не всички почви се нуждаят от варуване, но то е наложително за тези, които имат висока киселинност.
Варуването е най-добре да се осъществи по време на подготовката на даден участък или при формирането на участъците в градината. Препоръчва се да се прави в сухо време и преди обработката на почвата – може да бъде есенна или пролетна.
Важно е и каква култура ще се отглежда на дадения участък или вече има такава. Ако участъкът е предназначен за отглеждане на ягоди, то те могат да се засаждат две години след варуването, а може да се варува след засаждане и укрепване на растенията, но не по-малко от два месеца след засаждането. Когато е наложително да се варуват учасъци с ягодоплодни култури, то това може да става и по време на прекопаването им. Картофи се отглеждат 3-4 години след варуване.
Варуването на свободни терени може да се осъществява по всяко време, но е желателно преди обработка.
Материали за варуване
За варуване се използва варовиково брашно, доломитово брашно, пепелина от варовиците, отпадъчни продукти от захарните заводи (мергели и сатурачна вар) и др.
Варуващите елементи се разхвърлят равномерно и се заорават и смесват с почвата. Мергелът и сатурачната вар имат предимството, че не е необходимо да се смилат и заорават, а освен това съдържат повече фосфор и азот. Те само се разхвърлят и се доразпадат от атмосферните влияния.
Важно е да се знае и това, че доломитът съдържа по-големи количества магнезий и варуването с него е важно за някои растения (цвекло), които имат нужда от този елемент.
След варуването киселинността се запазва на тези нива около 3-4 години при по- леки почви и около 6-7 години на по-тежки, глинести почви.
Количеството варуващи материали, които се използват е различно и зависи от изходните показатели на почвата и нуждите на различните култури – при глинестите и по-богати на хумус почви нормата е около 450-500 кг на декар, а при песъчливите не трябва да надвишава 300 кг, защото може да се получи обратен ефект.
Правилното варуване води до подобряване на почвените свойства и респективно на добивите.
