Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
20.12.2018 г.

Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим

Практика
Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим

sinor

Варуването на почвата е агротехническо мероприятие, което се прави за подържане на нормалното плодородие на почвата, структурната стабилност и доброто усвояване на хранителните вещества. Общата площ на генетично киселите почви в страната е над 55%. Все по-активно се развиват процесите на вторичното вкиселяване в районите на интензивно земеделие.

Защо е нужно да се варуват почвите

Високата киселинност е една от причините за намаляване на добивите. При повишена киселинност намалява значително ефективността от торенето и усвояването на хранителните вещества от растенията. Разкиселяването на почвата съществено подобрява азотното, фосфорното и калиевото подхранване, снижава натрупването на тежки метали, обогатява почвата с калций и магнезий. Варуването способства развитието на полезна микрофлора в почвата, подобрява свойствата на почвата, качеството на хумуса и повишава плодородието.

Много култури са чувствителни към повишената киселинност на почвата. Към тях се отнасят: цвекло, лук, чесън, главесто зеле, спанак, пипер, пъщърнак, френско грозде и др. Тези култури дават добри добиви при значения на рН от 7,0 до 8,0.

Краставици, салата, цветно зеле, алабаш и праз лук добре растат при практически неутрално рН – 6,0-6,5. При намаляване на стойностите на рН до 4,5-5 добивите падат 1,5-2 пъти.

Домати, слънчоглед, моркови, тиква, тиквички, магданоз, ряпа, репички и ревен могат да се развиват добре в много широк диапазон на заначения на рН – от 5,0 до 7,5.

Варуване се прилага когато:

– налага се да се промени реакцията на почвата, защото го изисква дадена култура;

– да се промени структурата на почвата;

–  при заболяване на растенията от недостиг на калций.

За чувствителните към повишена киселинност култури варуването е задължително, но при отглеждане на картофи е известно, че основната реакция провокира появата на краста.

Растения – индикатори на почвената реакция

Има растения, които се наричат биоиндикатори и растат върху почви с точно дефинирана реакция.

Като индикатори могат да се използват и плевели, които се срещат по нивите, градините и са много характерни за кисели или алкални почви.

На кисели почви расте хвощ, киселец, косичник, лютиче, куча лобода, калуна, полска детелина, колянка, очиболец, трицветна теменуга.

Растения – индикатори за алкална почва (рН 7,1-7,5) са: жълта люцерна, поветица, живовляк, полски синап.

На неутрална почва расте равнец, подбел, паламида и др.

За определяне на киселинността на почвата може да се използва лакмус, но най-точни резултати безспорно дават лабораторните изследвания.

Кои почви се варуват и кога е най-добре да се направи?

Не всички почви се нуждаят от варуване, но то е наложително за тези, които имат висока киселинност.

Варуването е най-добре да се осъществи по време на подготовката на даден участък или при формирането на участъците в градината. Препоръчва се да се прави в сухо време и преди обработката на почвата –  може да бъде есенна или пролетна.

Важно е и каква култура ще се отглежда на дадения участък или вече има такава. Ако участъкът е предназначен за отглеждане на ягоди, то те могат да се засаждат две години след варуването, а може да се варува след засаждане и укрепване на растенията, но не по-малко от два месеца след засаждането. Когато е наложително да се варуват учасъци с ягодоплодни култури, то това може да става и по време на прекопаването им. Картофи се отглеждат 3-4 години след варуване.

Варуването на свободни терени може да се осъществява по всяко време, но е желателно преди обработка.

Материали за варуване

За варуване се използва варовиково брашно, доломитово брашно, пепелина от варовиците, отпадъчни продукти от захарните заводи  (мергели и сатурачна вар) и др.

Варуващите елементи се разхвърлят равномерно и се заорават и смесват с почвата. Мергелът и сатурачната вар имат предимството, че не е необходимо да се смилат и заорават, а освен това съдържат повече фосфор и азот. Те само се разхвърлят и се доразпадат от атмосферните влияния.

Важно е да се знае и това, че доломитът съдържа по-големи количества магнезий и варуването с него е важно за някои растения (цвекло), които имат нужда от този елемент.

След варуването киселинността се запазва на тези нива около 3-4 години при по- леки почви и около 6-7 години на по-тежки, глинести почви.

 Количеството варуващи материали, които се използват е различно и зависи от изходните показатели на почвата и нуждите на различните култури – при глинестите и по-богати на хумус почви нормата е около 450-500 кг на декар, а при песъчливите не трябва да надвишава 300 кг, защото може да се получи обратен ефект.

Правилното варуване води до подобряване на почвените свойства и респективно на добивите.

Варуване на почвата – защо, кога и как да го правим
29083

Последни материали
Виж
Помощта се отпуска на стопани без документи за достатъчно продадено мляко
Утвърдиха 776 000 лева по de minimis за овце и кози-майки под селекция
Ставката е до 75 лева на животно
Отпускат 90 000 лева по de minimis в помощ на източнобалканската свиня
Овцевъди и козевъди ще получат втори транш от 13 млн. лв. по ПНДЖ3
УС на ДФЗ
ДФЗ отпуска общо 7,1 млн. лева за родословна книга и генетични качества на животните
С решение на УС на ДФЗ
Бюджетът за зимните пръскания се увеличава със 71 000 лева
Основната част от средствата е за преработката на биомаса
ЕБВР отпуска над 50 милиона долара за развитие на биоенергетиката в Украйна
Свързани материали
Виж
Особености при варуването на почвите през зимата и рано напролет
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам