Войната за земеделска земя и ренти ще се ожесточи през идващата 2015-а година, пише в свой анализ блогърът Кольо Генчев. Той се позовава на експерти в бранша, според които зърнопроизводството ще остане атрактивно като бизнес, независимо от спада в субсидиите. Средната цена на земеделската земя в България като страна член на ЕС остана най-ниската в рамките на Общността. Голямата част от собствениците, предимно на парцели до 50 декара, обаче не са запознати с реалната пазарна конюнктура, затова все още нямат идеи какво да правят със земята си. Това в много от случаите води до необмислени и прибързани продажби. Според експерти през следващите години цената на земята ще продължи да поскъпва, като в същото време би осигурила доходи и заетост в селските райони, ако собствениците започнат да я обработват.
Българската земя е много запазена по отношение на своето плодородие и сравнително нискорискова спрямо природни бедствия, каквито все по-често съпътстват земеделието в Западна Европа.
Войната за ренти
Тази година Добруджа и Северозападна България бяха основните арени в битката за земеделски земи. Някои от емблематичните арендатори на прехода предложиха рекордно високите нива от 80-90 лв./дка рента. В битката за земя се включиха и някои едри зърнопроизводители от Централна Северна България, където наддаването стигна до 60 лв./дка. В историята на българското зърнопроизводство по-високи ренти са предлагани единствено през 2007-2009-а година, когато с едногодишни договори се платиха ренти по 150-160 лв./дка в разгара на войната за земи в региона на Стара Загора и Пловдив. Тези договори не бяха устойчиви във времето, но целяха изкарването от пазара на дългогодишни играчи.
Сигурни субсидии за земя до 2020 г.
Земеделските производители могат да разчитат на сигурни субсидии за единица площ до 2020-а година. Субсидиите по СЕПП ще са 16 лв./дка (бел. ред. 20 лв.), като освен тях стопанистващите земята могат да получат значително подпомагане по т.нар. "Зелени плащания" (12,93лв./дка), както и по линия на преразпределителните плащания и мярка Млад фермер.
Субсидиране покупката на земя по ПРСР 2014-2020
В първото или най-късно второто тримесечие на 2015-а година се очаква да стартира прием на проекти по две от най-атрактивните мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, макар тя все още да не е одобрена от Брюксел. Това са мярка 4.1 - Инвестиции в материални активи и мярка 6.1 - Подпомагане на стопанства на млади фермери.
Допустим разход по мярка 4.1 е закупуването на земеделска земя към стопанствата. Условието е стойността на земеделската земя да бъде до 10% от общия размер на инвестиционния проект. Максималния допустим бюджет по тази мярка за един бенефициент е 3 000 000 евро (бел. ред. обсъжда се намаление до 1 500 000 евро), а за групи на производители до 4/5 млн.евро*. Предвид въведения таван от 500 000 евро за земеделска техника в един проект, то се очаква масово бенефициентите да се възползват от възможността да закупят земеделска земя по линия на ПРСР. Това се очаква да повиши напрежението и в без това силно конкурентния пазар за земя.
Какви са средните цени на земеделската земя в другите страни членки на ЕС?
В Дания и Швеция декар земеделска земя струва около 4 000 евро. В Германия, където преди 10 години декар земя струваше средно 363 евро, сега се търгува на нива 1500-1750 евро.
Най-скъпа обаче е земята в Холандия, където средната цена за декар е близо 5 000 евро, а на места достига до 7 500 евро. Сравнително по-ниска е цената на земеделската земя във Великобритания - средно 2 600-2 900 евро/декар. В Шотландия, където преобладават предимно пасища, средната цена на декар е 1 330 евро. Относително ниска остава пазарната цена на земеделска земя във Франция - 550-770 евро/декар. Там обаче преобладават почви, които са силно изтощени откъм плодородие, както и значителна част от тях са с висок процент наличие на камъни.
Позитивни тенденции за селското стопанство
Очакванията за развитието на пазара на земеделска земя е пряко свързано с глобалните тенденции в аграрния бизнес. Ако през последните десетилетия светът се бори за горива и влияния в енергийните доставки, то в следващите години до 2050-а, борбата ще се измести силно и в сферата на производството и търговията с храни.
В този контекст земеделската земя се превръща в една от най-добрите инвестиции не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Изхранването на увеличаващото се население в Европа, а и в глобален мащаб, особенно с нарастване на търсенето на месо, млечни продукти и високопротеинови зърнени култури е един от гарантите за силно развитие на селското стопанство. Силната тенденция за развитие на биопроизводството и разпространение на фамилното фермерство пък е друга устойчива позитивна тенденция както в Европа, така и в САЩ.
Все повече потребители избират късите доставки на храни от фермери, които им гарантират по-добро качество от конвенционалните хранителни вериги. Това показва, че положителни очаквания има както за едрото земеделие, така и за фамилното фермерство. И за двете земята е основния източник за производство и доходи.
Кольо Генчев, блогър от Facebook
