Всеки добър мениджър знае, че да догониш конкуренцията, означава да приложиш нейния опит в условията на своя бизнес, защото и сам да си блъскаш главата при решаване на проблемите, няма как тепърва да откриеш „топлата вода“. И понеже светът на информационните технологии дава широко поле за бързо усвояване на чуждия опит, то неслучайно иновациите се поставят сред основните приоритети за насърчаване на бизнеса в рамките на Европейския съюз.
Вторият програмен период неслучайно заложи в програмата за развитие на селските райони мярка 16 „Сътрудничество“, чиято основна цел е насърчаване на иновациите чрез създаване на оперативни групи, където фермерите в партньорство с учени и хакери (представителите на информационните (IT) технологии) да разрешават своите проблеми. Подобни групи успешно работят в държави от Западна и Централна Европа, именно затова неотдавна в София беше представен холандският опит, който би могъл успешно да се приложи и в България.
По инициатива на Института за агростратегии и иновации, ИнтелиАгро и холандското посолство животновъди и фермери от различни сектори на земеделието създадоха пробен модел на оперативни групи, търсещи решения за бизнеса.
Сред интересните бизнес идеи, обсъждани в тези импровизирани оперативни групи беше проектът за иновация в производството на култивирани гъби, която Станислав Манолов от Харманли смята да въведе в своята фирма. Иновацията е открита отдавна от холандците, които са лидери в износа на гъби, и скъсява в пъти времето за отглеждане на печурките.
Става въпрос за така наречения трети етап на производство на гъби от компост, където вместо за 20 дни култивираните зеленчуци стават годни за пазара само за 4-5 дни, а така силно се намалява себестойността на производството, посочи за Синор.БГ Манолов.
Целта на бизнесмена е чрез оперативната група да приложи иновацията, търсейки консултантска помощ по организацията на процеса. Известно е, че по мярка 16 не се субсидира изграждането на самите инсталации, а идеята на стопанина да инвестира в иновация, за да повиши рязко ефективността си.
Самото засаждане на мицелите, което фермерът прави и в момента, става в компост от слама и птичи тор, като при първите два етапа на отглеждане в този компост се използва и съответното загряване на помещенията, което да благоприятства растежа. Третият етап на компоста включва особен тип фуния, където мицелите се развиват без необходимото затопляне и благодарение на технологията мицелът израства в гъба само за 4-5 дни вместо за 20, както става при първите два компоста.
Третият етап за отглеждането на гъби като технология се прилага масово в Холандия и Полша, което прави тези държави опасни конкуренти на европейския пазар. „След въвеждане на руското ембарго и затварянето на източния пазар за полските гъби, тяхната продукция се пренасочи към България, което доведе до 20-процентно понижение на вътрешните цени“, посочи още Манолов.
За да се противопоставят на тази конкуренция и да решат проблемите си, фермерите неизбежно трябва да тръгнат по пътя на иновациите. Затова фермери, учени и IT специалисти задълбочават своето партньорство, което би направило бизнеса им модерен и икономически ефективен. Защото свързването на фермерите с научните звена би дало онзи тласък, необподим за все по-масовото невлизане на новите технологии в земеделието,
