Ако за българските земеделци думата „хакатон“ (hackathon) е чуждица, която все още нищо не им говори, то за фермерите в Холандия тя означава бързо решение на наболял проблем с помощта на хакери. И понеже коренът на думата произлиза от английския глагол „сека“ и съществителното „маратон“, то и „хекатонът“ на практика представлява съвместно решение на фермерски проблем с участието на учени и програмисти, готови да предложат дигитална схема за маратонско „разсичане“ на този проблем.
Така основателката на един от дигиталните центрове в Холандия Ане Бруисма представи пред български фермери приложението на „хакатона“ в условията на своята държава, която както знаем е три пъти по-малка от България, но в областта на иновациите в земеделието е на светлинни години от нас.
Форумът беше практичен и в него участваха освен български фермери и представители на браншови организации от земеделието (НАЗ) също така учени (Аграрен университет – Пловдив и Селскостопанска академия), експерти от фирмите за растителна защита (БАСФ), представители на хранително-вкусовата индустрия (Съюзът по хранително-вкусова промишленост и АМБ) и др. Организатори на събитието бяха холандското посолство в България, Институтът за агростратегии и иновации, ИнтелиАгро и Смарт агростарт.
Целта на този практически семинар беше да събере български фермери от различни области – зеленчукопроизводство, животновъдство, пчеларство, гъбо- и билкопроизводство и др., които в екип с представители от научните институти и IT-компаниите да намерят общо решение за своите проблеми.
Според Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, това е начален старт в подготовката на българските фермери по мярка 16,1 от програмата за развитие на селските райони, подпомагаща въвеждането на иновациите в земеделието.
Самата мярка ще бъде отворена през май 2018 година, но дотогава трябва да се подготвят наредбата и останалите нормативни документи, които да насочат фермерите към създаването на бъдещите оперативни групи. Или казано по-точно – да покажат на родните фермери как да си направят „хакатон“, ако примерно искат да намалят разходите при поливането или пък чрез електронна матрица да разберат как и кога да пръскат срещу различните болести чрез дигитален модел.
Ето и един пример от Холандия. Синът на един от производителите на картофи успял чрез дрон да заснеме колко часа в годината е слънцестоенето над нивите на баща си. Въз основа на тези данни специалисти по информационни технологии IT направили дигитален модел за това как и при какви условия той да пръска срещу съответните болести. Този модел е от съществено значение за стопанството и неговото разработване би имал невероятен ефект и върху останалите ферми.
Българските участници в семинара също имаха конкретни идеи за подобряване на работата в техните стопанства, които представиха пред различни екипи по интереси.
Целта е догодина страната ни да разполага с потенциални оперативни групи, които да получат и съответното подпомагане за даден иновативен проект. В сегашната наредба обаче администрацията е заложила максималното подпомагане за една оперативна група да бъде 1 млн. евро, което според Светлана Боянова е твърде голям ресурс. В работната група по създаването на новата наредба експертите ще предложат таванът на тази помощ да бъде 500 хил. евро, тъй като и европейският опит в това отношение сочи, че една оперативна група средно се финансира с между 150 хиляди и 450 хиляди евро.
В следващи текстове Синор.БГ ще ви запознае с някои от идеите на българските фермери, обсъждани с холандците на практическия семинар.
