Краставици растат върху слама

Отглеждането на краставици върху бали пшеничена слама в застъклени оранжерии има много предимства. По този начин се осигурява се оптимална температура за развитието на корените на растенията, постига се добро проветряване, обогатява се въздуха с въглероден двуокис, и няма болестотворни почвени микроорганизми.
Преди отглеждането трябва да подготвите оранжерията. Тя се почиства от предшестващата култура, следва дълбока обработка, обеззаразяване на почвата и поддържането й умерено влажна. Извършва се и основно торене, като вида и количеството на торовете се определят от извършения предварително агрохимичен анализ на почвата. Торовете се внасят равномерно на дълбочина около 20 см. След това се оформят траповете и в тях се нареждат плътно една до друга балите слама.

Използват се стандартни бали от пшеничена слама с маса 12 – 15 кг. Препоръчва се балите да са от посеви, които не са третирани с хербициди. Те се подреждат на разстояние 30 – 40 см от отоплителните тръби, като се вкопават частично – до 1/3 от височината на балата, или се оставят на повърхността на почвата. По-дълбокото вкопаване не е препоръчително, защото се затруднява проветряването и растенията не използват целия субстрат. Когато балите са плитко вкопани е добре около тях и особено под отоплителните тръби да се мулчира със ситна слама и торф. Балите се поставят легнали, като се допират една до друга с късите си страни.
Подготовката на балите се състои в тяхното много добро навлажняване и обогатяване с минерални торове при температурата не по-ниска от 12о С.
Препоръчва се на бала с маса 12 – 15 кг да се внесат 250 г амониева селитра, 160 г обикновен суперфосфат и 190 г млян варовик.

Подготовката на балите или на развързаната слама започва около 15-20 дни преди срока за засаждане. Първо се навлажняват обилно с вода, затоплена до 30о С. Поливането се провежда постепенно, неколкократно – през 2 – 3 дни, за да се задържи повече вода в сламата. Върху добре навлажнените бали най-напред се разхвърлят варовикът и 1/3 от азотните торове, след което се полива умерено и равномерно, докато торът се разтвори, като се внимава да остане в балата, а не да се измие от сламата. После се внасят фосфорните и калиевите торове, като се разхвърлят равномерно и отново се полива. Добре е да се избягва едновременното внасяне на суперфосфата и калиевия сулфат, тъй като се образува кора. Накрая се внася останалото количество азотни торове, магнезиев и железен сулфат и пак се полива. Торовете се внасят в продължение на 3 – 4 дни, постепенно, а не за един ден. Няколко дни след обработката на балите температурата във вътрешността им се повишава на 55 – 60о С, а към 12-ия ден започва да се понижава

Можете да засадите, когато температурата в балите спадне на 30 – 32о С. Първо в балите се правят две гнезда с разстояние между тях от 50 – 60 см. Предварително в гнездата се поставя по 2 – 3 кг обеззаразена торово-почвена смеска или оранжерийна почва. Растенията се поставят в гнездата и се загърлят до семеделите с използваната смеска. Поливат се с хладка вода, без да се мокри стъблото им. Не се препоръчва да се покрива цялата бала с хранителната смеска, защото по този начин се влошава проветряването и се изразходва повече материал.

Вид на тора За 1 бала (15 кг), г

Смлян варовик - 165
Амониева селитра - 225
Обикновен суперфосфат - 165
Калиев сулфат - 60
Магнезиев сулфат - 15
Железен сулфат - 7,5

Освен известните у нас, вече от десетки години сортове Гергана, Сандра и Левина – тип корнишони, ви предлагаме и няколко по-нови и интересни сорта.
Джазер (Jazzer) - холандски сорт, тип салатен. Развива средно дебело стъбло, с дължина на междувъзлията 7-9 см. Плодовете стават средно големи с тегло около 200-210 г, без изразена шийка. Основният цвят на кожицата е тъмно зелен, повърхността е гъсто осеяна с брадавички с бели шипчета. Семенното гнездо е малко, без кухини, консистенцията е плътна и хрупкава. Вкусът е много добър, без горчивина. Сортът е устойчив на краста и на вируса на краставичната мозайка.
Хъдсон (Hudson) – холандски сорт, тип салатен. Растението е със силен растеж. Плодът е сравнително дълъг, не много дебел, с правилна цилиндрична форма и къса шийка, без горчивина от страната на дръжката. Средното тегло достига до около 300-350 г. Цветът на повърхността е тъмно зелена, с много слабо изпъкнали ребра със същия цвят, без брадавички и петна. Семенното гнездо е средно голямо. Консистенцията е хрупкава, вкусът е приятно свеж. Сортът е устойчив на краста и брашнеста мана.
Дариус (Darius) - израелски сорт, тип салатен. Растенията са индетерминантни, стъблото става с дължина до 2.20 м, с дълги междувъзлия. Плодовете са цилиндрични, с дължина около 20 см, диаметър 3.5-4 см, шийката е къса 2-3 см и средното тегло около 165 г. Повърхността е тъмнозелена с гланц, наребрена със средно изпъкнали ребра, с много фини и редки брадавички, които бързо се оронват и плодът остава гладък. Семенното гнездо е малко. Консистенцията е хрупкава, вкусът добър, без горчивина откъм дръжката.