Даниел Петров е сред малцината млади фермери в страната, които от 15-годишен започват да се занимават със земеделие и днес успешно поемат бизнеса на родителите си. Вече навършил 30-те, Даниел заема ръководния пост на мениджър по продажбите в новосъздадената земеделската кооперация All Brands, създадена от баща му и няколко фермери от региона. Кооперацията се намира в русенското село Голямо Вранево и е една от малкото в страната, която се занимава със зеленчукопроизводство. Стопанството се развива върху 800 декара, където се отглеждат основно моркови, лук и други зеленчуци.
Неотдавна Петров посети Холандия, където съвместно с други зеленчукопроизводители се запозна с дейността на фирма „Агрико”, лидер в производството на посадъчен материал за картофи в Европа. Пред Синор.БГ Даниел Петров представи впечатленията си от холандското земеделие.
Г-н Петров, как опитът на холандците може да се приложи в българското земеделие?
При това модерно земеделие, което холандците развиват повече от половин век, няма смисъл да откриваме топлата вода. Нещата са измислени отдавна и за мен е важно да почерпя от техния опит. Заедно с фирма „Агрико България” и колеги от цяла България посетихме различни компании в Северна Холандия, чийто бизнес е пряко свързан с картофопроизводството. И аз, и колегите ми искаме да изучим този европейски опит, за да го приложим по нашите ширини.
Холандците са много напред не само в земеделието, но и във вторичната преработка и рециклирането на селскостопанска продукция, както и в използването на органични продукти като оборски тор например.
Освен холандската кооперация „Агрико” ние посетихме и завода за производство на органични торове Farm o Seed, компанията за производство на модерни складови помещения Tolsma Grisnich, а също машиностроителните заводи за прикачен инвентар Struik Bijlsma Hercules.
В момента приключваме проект за складова база и за мен беше интересно да се запозная на място с холандските предложения.
Как беше създадена вашата кооперация, след като в българското зеленчукопроизводство почти липсват примери на подобни сдружавания?
Още през първия програмен период заедно с баща ми проучихме детайлно програмата за селските райони, но установихме, че по нея нямаме шанс да получим финансиране за какъвто и да е проект. Имахме желание да участваме с проект още през 2010 г. за изграждане на пакетажен цех, но ни отрязаха. Казаха, че по мярка 123 за добавена стойност към земеделски и горски продукти пакетажът и съхранението не били принадена стойност, а трябвало да бъде преработка.
През 2013 година създадохме кооперацията от четирима фермери, като впоследствие към нас се присъедини и петият колега. През 2014 г. вече кандидатствахме по пазарната мярка за подпомагане на групите производители, които са в процес на признаване.
Нашето стопанство беше най-голямото, останалите колеги са с по-малки площи, но целта беше взаимно да се доверим и да започнем общ бизнес.
Вече регистрирани ли сте от министерството на земеделието?
Все още изпълняваме инвестиционния си проект по наредба 11, който беше одобрен през 2014 г. и ни остават още две години.
Общата инвестиционна подкрепа по него е за 3 млн. лв., като до този момент сме купили машини за обработка на земята. Изграждаме база с два склада за съхранение на продукцията. Единият е само за лук, а другият е за смесени зеленчуци – лук, моркови, зеле. Отделно имаме и пакетажен център.
Как родителите ви се насочиха към производството на зеленчуци?
Първоначално се занимаваха със зърнопроизводство като повечето хора от региона. За разлика от големите арендатори обаче ние обработвахме малко земя и беше трудно с реализацията на продукцията. Така баща ми се насочва към зеленчукопроизводството.
На практика нашата фирма е започнала дейността си от 1994 г., като за този период винаги сме държали на високото качество и на точността.
Може би това спечели и доверието на останалите фермери и при нас сдружаването се получи. Защото големият проблем при създаването на групи и организации на производителите в България е, че хората нямат доверие един на друг.
Как икономически се отрази сдружаването на вашия бизнес?
Земеделският бизнес в страната върви трудно навсякъде и това може да ви го каже всеки колега. Специално при нас кооперирането наистина помогна, защото от няколко години успешно намираме пазари в цялата страна.
Работим с търговци на едро и от Северна, и от Южна България. Имаме договори и с големите търговски вериги като „Кауфланд”, а от тази година започнахме да работим и с „Метро”.
Целта на нашия проект е да произвеждаме големи количества зеленчуци с добро качество, каквито са изискванията на пазара, така че постепенно нещата да се развият. Идеята е целогодишно да поддържаме пазара с пресни зеленчуци, защото потребителят търси българска продукция и в това е бъдещето.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
