Огнената латинка

Латинките (Tropaeolum)са обичано и предпочитано цвете за балкона. Те имат широко приложение - ниските разновидности за сандъчета, цветни фигури и бордюри, а високите увивни видове - за беседки, перголи и др.
Латинката произхожда от Южна Америка и Мексико и е наречена така, защото листата имат формата на щит, а цветовете на шлем.

Латинката е невзискателна при отглеждането. Цъфти от юли до октомври. Расте бързо и цветовете красиво изпъкват на светлозелените листа. Предпочита слънчево до полусенчесто място – топло и защитено от вятъра. Цветовете представляват фунийка, която на долния край завършва с рогче. Тя се развиват добре на глинесто-хумусна, песъчлива, бедна градинска почва. Ако е много наторена, се образуват много листа и малко цветове. Полива се обилно и се тори през 14 дни с ниски дози.
Латинките се размножават чрез семена, които са едри, едностранно издути и със сламеножълт цвят. Никнат за 10-15 дни. Могат да запазят кълняемостта си до 3 години. Засяването се извършва през април на в градината, саксии или сандъчета. След поникването на семената, растенията оставят на разстояние 25-30 см едно от друго.

Този род обхваща около 50-60 вида едногодишни и многогодишни цветя. Жълтата латинката (Tropaeolum perigrinum) е едногодишно пълзящо растение до 3 м. Има светли стебла, нежни листа с форма на длан и с 6-7 врязвания. Цветовете са малки с лимоненожълт цвят с черни точици и извит шип. Цъфти от юли до падането на първите слани. Обича слънчево, но добре се развива и на полусенчесто топло място. Полива се обилно.
Сортовете на хибридната латинка (Tropaeolum hibrida) цъфтят от юни-юли до октомври. Обичат слънчево място, запазено от течения. Изискват необогатена градинска почва. Редовно поливане. Наторяване през 7-8 седмици с тор, който не е азотен.