Вечно живата роза

Каменна роза, заешко зеле, дебелец, тлъстига – под тези имена са известни около 40-те вида семпервивум (Sempervivum), които се широко разпространени в природата на Европа, Централна и Западна Африка. Те принадлежат към голямото семейство Дебелецови (Crassulaceae) и латинското им наименование означава “винаги жив”.
Планинската роза се култивира твърде отдавна. Отглеждали са я предимно лечителите, тъй като притежава целебни свойства. Карл Велики издал едикт, с който нареждал да се сади по покривите на къщите, за да ги предпазва от мълнии, тъй като растението било посветено на бога-гръмовержец Тор. В наше време е любимо цвете за каменисти градини и припечни балкони. То не се бои нито от люти мразове, нито от летен пек, не страда, ако не получи вода, не го притесняват болести и вредители.
Какъв е секретът на тази необикновена издръжливост? Розетката на семпервивума се състои от 30-80 дебели сочни листчета, излизащи от късо стъбло. През пролетта и лятото от върха й израстват, като се нареждат спираловидно, нови листа, а старите полягат на почвената повърхност, постепенно изсъхват и отмират. В листата се натрупват влага и хранителни вещества. При някои видове около листата има бели нишки, които кондензират въздушната влага. Летните суши не са опасни, тъй като при всички видове планински рози листата са покрити с дебела кожица с малко количество устица, което затруднява изпарението. Кореновата им система е слаба и разположена повърхностно.
Планинската роза се размножава предимно вегетативно. В пазвите на листата се образуват дъщерни розетки, съединени със здрави стъбълца с майчиното стъбло. Тези стъбълца нарастват дотогава, докато розетката докосне почвата. При висока въздушна влажност корените се появяват и преди съприкосновението с почвата. В зависимост от вида на дебелеца се образува цяло гнездо от малки розетки – от 3 до 10-20. Те нарастват година-две и зацъфтяват. В края на юни от центъра на розетката израства изправен цветонос, висок 10-25 см. Той е изцяло покрит с тесни прилягащи листа, а върхът му е увенчан с щитовидно съцветие. Цветчетата в него са между 40 и 120 – розови, червени, жълти или зеленикави. Диаметърът им е до 2 см. След 4-6 дни цветоносът започва да изсъхва. Листата на розетката стават кафеникави и също изсъхват. Растението загива, но остават множеството дъщерни розетки, които попълват мястото.
Пустинните рози изискват открити слънчеви места и бедна песъчлива почва. Те понасят и полусянка, тогава розетките стават по-едри, но цветът им е по-блед. Същото става и когато растат в прекалено богата почва. И в двата случая растенията трудно презимуват.
За отглеждане на слънчевия балкон се подбират един или няколко вида дебелец. Те се засаждат в плитки съдове с много добър дренаж. Почвата трябва да е листовка и едър пясък в равни части. Поливат се само веднъж – при посаждането. След това се оставят да растат както в природата. Все пак, ако балконът е закрит от дъжда, през най-горещите дни може да полеете.