Повечето дървета сами се грижат за мулчирането на почвата преди настъпването на студовете, оставяйки листата си да опадат, като по този начин се опитват да стоплят с тях пространството около стъблото. Обикновено обаче това е недостатъчно за овошките, особено в по-ветровити райони, затова през есента е от полза да мулчираме разкопания кръг около стъблото с достъпни материали. Ето няколко варианта на ефективно мулчиране на плодните дървета:
1. С окосена трева. Особено полезна е на песъчливите почви, които мръзнат силно през зимата. Не е желателно обаче да използваме трева, растяща на и около площи, които са били обработвани с хербициди.
2. Компостът е най-популярното и удачно средство за мулчиране на овошките. Кръгът около стъблото се посипва със слой от 2-3 сантиметра компост, който действа едновременно и като тор. Важно е също, че не се налага да го събираме напролет – просто прекопаваме почвата на дълбочина половин лопата.
3. Оризовите люспи са дълготраен материал, който затопля добре корените на ягодите, малините и овошките. Полагат се в слой от 5 сантиметра, който през зимата се уплътнява и напролет може да бъде прекопан с почвата, след като го полеем с разтвор на амониева селитра.
4. Най-дълготрайният, но и най-скъп матриал за мулчиране е боровата кора. За 2 години само 30% от нея ще изгние. Освен това трудно задържа водата, затова през лятото служи по-скоро като декоративно украшение и като средство за борба с плевелите.
5. Дървените трески и стърготините са отличен затоплящ материал, който запазва прекрасно влагата и потиска израстването на плевелите. Те обаче изтеглят азота от почвата, затова мулчирането на овошките с тях трябва да се съчетае с усилено подхранване с азотни торове.
6. Боровите иглички се полагат в слой от 7,5 сантиметра. Особено полезни са за малините, реколтата от които нараства 2 пъти.
7. За ефективно мулчиране със слама слоят трябва да е 8-10 сантиметра. Добивите в овощни градини, мулчирани със слама, нарастват с 40%. Необходимо е обаче през пролетта да полеем с лейка дърветата с разтвор на карбамид, за да може сламата да прегори по-бързо и да не изтегля азота от почвата.
