Слаборастящите лози не се колтучат

Колтуците са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главният летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Формираната върху колтуците листна площ при силен растеж на лозите достига до 50 % от общата листна площ. Така се зашумяват лозите и се влошава светлинния и въздушния режим. Това благоприятства развитието на гъбни болести, създават се условия за изресяване и се намаляват захарите в гроздето. Колтуците обаче допринасят за залагането на повече съцветия в зимните очи на главния летораст и за по-доброто запасяване на главината с резервни вещества. Пъпките на колтуците имат добра родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на главния летораст. Ето защо те могат да се развиват при резитбата на лозите след студена зима. Запазете 3-4 листа в основата При ранно прищипване на главния летораст се развиват силни колтуци, които могат да дадат грозде още същата година. Към получаването на допълнителна реколта по този начин трябва да се прибягва само когато през пролетта лозите имат много малко реси. Когато лозите се развиват буйно, те дават много странични леторасти, които засенчват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели. Това принуждава лозарите да извършват колтучене на лозите. Пълното премахване на колтуците до основа та им е вредно, защото води до намаляване на листната повърхност на лозите. Правилно е да се запазват по 3 – 4 листа в основата на страничните леторасти. С това ще се увеличи листната маса, без да се прояви отрицателното влияние на колтуците. По-интензивната асимилация на листата на колтуците в края на лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и на пръчките на лозите. При сорта Болгар пък запазването на основните листа на колтука създава полусянка за гроздето, което е от особена важност при него. Слабо растящите лози развиват слаби странични леторасти и при тях колтучене на се налага.