Ябълка в земята конкурира картофите

Земната ябълка или топинамбурът е многогодишно растение. По външни белези много прилича на слънчогледа, но има по-дребни листа и по-малки пити. Стъблото му достига до 4 м височина. Цъфти късно и при нашите условия не дава семена. Топинамбурът образува много клубени, подобно на картофите. Повърхността им е неравна и затруднява доброто измиване от почвата. Употребяват се за храна от хора и животни. Съдържат въглехидрати, като част от тях са под формата на инулин. През пролетта той се превръща в глюкоза и клубените стават по-сладки. Клубените са богати на витамин В1, С, фосфор, желязо и др. В народната медицина те се използват за понижаване на артериалното налягане.

Издържа студове
Земната ябълка е високопродуктивно растение. Отглеждат се няколко разновидности, които имат клубени с различна окраска: бяла, жълта и червена. Те издържат на зимни студове по-добре от картофите (до минус 30С). Запазват се по-лесно и се използват най-ранната сочна пролетна храна. Надземната част се употребява също за храна на животните в зелено състояние или като силаж.

Непретенциозна е към условията
Изискванията на земната ябълка към климата и почвата не са големи, затова тя може да се отглежда в по-сухи и в бедни песъчливи почви.
Обработката на почвата и торенето се изъвршват както при картофите. Внесени по 6 кг/дка азот и фосфор повишават добивите от клубените с 40-50%. Земната ябълка се размножава чрез клубени. Те са устойчиви и не измръзват. Засадена веднъж, земната ябълка може да остане години поред на едно място, независимо от грижливото изваждане на клубените. Засаждането се извършва напролет или наесен в бразди на разстояние 60 см и на 30 в реда на дълбочина 8-10 см. Необходими са около 150 кг клубени за 1 декар.
Клубените се изваждат късно през есента или рано напролет.
Земната ябълка почти не се напада от болести и неприятели.