Съхраняване на далия през зимата

Извадени, кореноклубени се почистват от почвата и се сушат в оранжерия при отворени врати и отвори. След 5-6 дни те се почистват от корените, а стъблата се отрязват на височина 3-4 см от кореновата шийка. Раните се посипват с гасена
нар. След това кореноклубените се оставят за една седмица при температура 20-25С. През това време раните успяват да се вкорковят. В сандъчета с размер 80 х 50 х 60 см се постила плътна хартия, като краищата й остават навън. На дъното се насипва почва със слой 3 см и на един ред се слагат кореноклубените. Покриват се със почва, при това се запълват всички празни места. Отгоре се слага втори ред, покрива се с почва и т.н. Пълното сандъче се завива с хартия. Така кореноклубените се запазват почти 100 %.

Кореноклубените могат да се пазят в мазета върху рафтове при температура 3-6С и влажност 70 %. Един път седмично мазето се проветрява.

При съхраняване през зимата загубите от гниене на кореноклубени могат да бъдат значителни. Най-често гниенето започва от горната част на пънчето, останало след отрязване на стъблото. Гниетето по тъканите се разпространява надолу и обхваща кореновата шийка. Отначало здрави кореноклубени трудно се отличават от болните. За да се избегне това пънчетата се почистват, като от тях се маха кожата заедно с
разположени под нея сочни тъкани, започвайки от кореновата щийка. След това кореноклубените се подсушават около 2-3 часа.

За да не изсъхнат кореноклубените през зимата, те се покриват с глинена “шуба”. За тази цел извадените кореноклубени се почистват от почвата и се подсушават около
4 дни. След това те напълно се почистват от почвата и се накисват за 12 часа в тъмно-розов разтвор на калиев перманганат. След подсушаване на въздуха всеки кореноклубен се потапя в разтвор от глина, с консистенция на боза, с малко количество на някакъв фунгицид. Подсушават се до образуване на коричка. След това се съхраняват в хладно и сухо помещение. През пролетта глинената коричка трябва да
се счупи, без да се сваля и кореноклубените се засаждат.

Най-подходящи за съхраняване на кореноклубените са мазета с температура 1-70С и относителна влажност на въздуха 80-100 %. В такива условия посадъчният материал изсъхва по-малко и не прораства по-продължително време.
В сухи и топли помещения (стаи, топли мазета) кореноклубените се поставят в малки полиетиленови торбички и се засипват с изолиращ материал (перлит, торф и др.).
Торбичката плътно се връзва.

Най-неподходящи за кореноклубените са влажните и топлите помещения. Обаче и тук те могат да се съхраняват успешно, ако се покрият с парафин. За целта парафинът се стопява на водна баня до 52-58С и в него се потапят клубнелуковиците. Когато филмът се втвърди, операцията се повтаря. Обработва се добре просушен материал. Съхранява се в торф или стърготини, а също в плътно завързани полиетиленови пликове. Преди засаждане кореноклубените леко се изтъркват, за да се напука парафинът.

Кореноклубените през зимата се преглеждат няколкократно. Загнилите части се изрязват до здрава тъкан и се обработват с дървесна пепел от широколистни видове.
Много е важно навременно прибиране на кореноклубените през есента. Те се изваждат след пълно загиване на надземната част от големите слани. Не трябва да се закъснява с изваждането им, т.к. спящите пъпки могат да се събудят, което е много опасно за растенията.

В края на лятото се провеждат предпазни мерки. С цел да не замръзне основата на стъблото от него се махат долните листа. Това способства за вдървесеняване на тъканите. След 10 дни гергините се загърлят на височина 10-15 см. Тъй като
отначало се повреждат пънчетата или старите коренолуковици, стъблата се отрязват на височина до 5 мм, а едрите маточници се разделят. Старите части се унищожават, а за
съхранение се оставят младите коренолуковици с пъпки.

Кореноклубените, вадени при сухо време, веднага се поставят за съхранение. В мазето се прави рафт, върху който се насипват стърготини от иглолистни видове. Наздемната част се обрязва на височина 35-40 см. Те се поставят в стърготини
така, че горният край на пънчета остава на повърхността. Ако растенията се вадят в дъждовно време, тогава стърготините не се навлажняват, а при вадене в сухо време стърготините се увлажняват с помощта на лейка. След това се нарежда втори
ред от растения и отново си засипва със стърготини. Ако през зимата стърготините изсъхнат, отново ги увлажнете. В такава среда посадъчния материал се съхранява без загуби до пролетта.