Струпясването е една от най-разпространените гъбични инфекции по картофите. Първоначално по повърхността на клубените се появяват много малки кафеникави петна, които постепенно увеличават размерите си и се превръщат в забележими израстъци (струпеи) и язви. Болестта разваля не само външния вид на картофите, но влошава вкуса и възможностите за съхранението им.
Какво представлява струпясването и кога се появява?
Обикновеното струпясване е сред най-разпространените и вредоносни болести по картофите. Стрептомицетите заразяват младите грудки, които не са имали достатъчно време да развият плътна кора, по-рядко столони и корени. Този период продължава 10-30 дни от момента на удебеляване на столоните и формиране на грудки. Първите признаци на заразяване представляват малки петна, но самата болест се развива през цялото време, докато клубените растат. На повърхността им се появяват заоблени или с неправилна форма язви, имащи различни размери – от точка до 1 см в диаметър. При висока степен на развитие на заразата (80-90%) те се сливат, покривайки плътно повърхността на грудката. Трябва да се отбележи, че самите растения не умират. Добивите се понижават с 15-40%, а съдържанието на нишесте намалява с 5-30%.
Подхранване на растенията, критични периоди и необратими процеси
Слабо засегнатите грудки могат да се използват за засаждане, ако болестта не е увредила очите, но трябва да сме подготвени, че картофите ще бъдат по-податливи от обикновено на заразяване с фитофтора, бактериоза и други заболявания. При силно заразените клубени броя на кълновете значително намалява и не могат да се използват за засаждане.
Струпясването е многолика болест
В зависимост от формата, цвета и признаците на увреждане се разграничават четири основни вида струпясване по картофите: обикновено, прахообразно, сребристо и черно. Върху външните белези оказват влияние и сортовите особености – при някои те са вдлъбнати, а при други са изпъкнали.
Обикновеното струпясване се появява в силно алкална или варовита, бедна на влага почва при температура на въздуха 25-30 градуса по Целзий. Патогените на този вид струпясване се намират върху клубените, в почвата и органичните остатъци. Ако условията са благоприятни, спорите заразяват клубените чрез механично увреждане на кората. По време на съхранение клубените не се заразяват, тъй като в неблагоприятна среда гъбичките остават латентни, но не умират.
На обикновено струпясване са най-податливи сортовете с тънка или червена кора. Дълбоката сеитба и висока влажност (при необходимост интензивно поливане) през периода на поникване на клубените намаляват риска от заболяване.
Симптомите на обикновеното струпясване са: върху клубените се виждат твърди язви с неправилна форма, понякога засягащи голяма част от кореноплодите или се наблюдават пукнатини в засегнатите места.
Прахообразното струпясване се предизвиква от вид гъба, която сама по себе си представлява слизеста бучка, можеща да се движи самостоятелно. Заразените клубени изглеждат сякаш посипани с прах. Тази форма на болестта засяга грудките, корените и подземните части на стъблата. По време на съхранение болните части на картофите се свиват, но ако в хранилището има излишък от влага, те много бързо изгниват. Сухото гниене и фитофтората често съпътстват заразените клубени.
Източник на прахообразното струпясване може да бъде почвата, болен посадъчен материал или оборски тор – когато болните картофи се използват за храна на животните, спорите на болестта остават активни и след преминаване през храносмилателната им система. Този вид струпясване се развива на силно преовлажнени почви при температура на въздуха 12-15 градуса, а спорите остават жизнеспособни до 5 години.
Симптомите на прахообразното струпясване са: поява на бели израстъци с неправилна форма по корените, които в последствие стават кафяви. Болните грудки се покриват с колонии от израстъци (брадавици), различни по площ, форма и изразен релеф. След известно време засегнатите места изсъхват, след което се пукат, образувайки язви. В тези язви има прахообразна кафява субстанция, която е смес от спори на гъбичката и картофени тъкани. Повечето картофи изгниват.
Сребристото струпясване се появява както на песъчливи, така и на глинести почви в широк температурен диапазон – 6-32 градуса (оптимална 18-20 градуса) и влажност 85-100%. Патогените проникват в картофите през почвата, а след това обхващат и други клубени. Отличителната черта на този вид струпясване е това, че заразените картофи не гният по време на съхранение, а само губят влага (ако не са засегнати от сухо или мокро гниене).
Симптомите са: повърхността на клубените става набръчкана, а лезиите имат сребрист оттенък, което е ярко изразено и забележимо при сортовете с червена кора. Тези картофи се белят трудно, а по време на съхранение петната увеличават размера си и могат да станат леко вдлъбнати. Под кората се появяват черни образувания. Болните клубени покълват слабо и дават нисък добив.
Черното струпясване е познато още като ризоконтия. Развива се при висока влажност и температура на въздуха около 17 градуса. Може да се появи на всяка фаза от растежа. Дъждовната и студена пролет води до загуба на растения, а загубите от реколта достигат 25-30%.
Симптомите на този вид струпясване са: черни петна по кореноплодите, подобни на здраво залепнала почва, които не се измиват от кората , а дори трудно се изстъргват, но не увреждат грудката. Болните растения увяхват през деня, остават ниски и с усукани листа. При топло и влажно време в основата на стъблата се появява бял налеп и загниват (бяло гниене).
Борба със струпясването
Методите за борба със струпясването се свеждат до профилактика на участъка и защита на клубените. Не съществуват устойчиви методи за третиране на вече заразените насаждения.
1. Използване на здрав посадъчен материал.
2. Съхранение на посадъчния материал на хладно, сухо и добре проветриво място, като не се допуска появата на конденз.
3. Засаждане на устойчиви на струпясване сортове, но е важно да знаем, че абсолютно устойчиви няма.
4. Обеззаразяване на посадъчния материал с подходящи препарати.
5. Предварителна подготовка и покълване на картофите на светлина.
6. Прилагане правилата на сеитбооборота и междинно отглеждане на сидерати (соя, синап, детелина, лупина и др.).
7. Регулярно поливане в периодите на цъфтеж и предпазване от преовлажняване.
8. Силно алкалните почви се подкиселяват с амониев сулфат (2 супени лъжици на 10 л вода).
