След беритбата на плодовете от овощните градини грижите на овощарите не свършват. Те трябва да запазят новата реколта здрава и да я продадат със запазени вкусови качества и търговски вид. Това налага редовен преглед на складираната продукция за навременно отстраняване на заболелите плодове.
Кои са по-важните болести, които могат да причинят бракуване на плодовете или преоценка на първоначално заложената цена?
От неинфекциозните болести могат да бъдат посочени джонатановите петна по ябълките, запарването и встъкляването на плодовете.
Името на първата болест идва от сорта Джонатан, по чиито плодове най-често може да бъде видяна като петна по плодовата кора. Напетняването почва от т. нар. лентицели. То е често срещано в половината откъм чашката на ябълката.
Размерът на петната варира от 1,5 до 3 мм в диаметър. Петната са закръглени и разпръснати по кората. По форма са закръглени, а на цвят – бледокафяви. По-късно потъмняват. Петната постепенно нарастват и достигат до 7 мм в диаметър. Тогава засегнатата зона е леко вдлъбната и е рязко очертана от здравата.
Заделят се 270 хил. лв. помощ за консервните заводи да изкупуват ябълки и круши
Плодовото месо под петната завяхва и засъхва. Засегнатите участъци са податливи на гъбички от рода Alternaria, Penicillium и Trichotecium.
Джонатановите петна са установени и при други сортове като Жълта Нютонова, Графенщайн, Йорк империал и др.
Джонатановите петна са последица от влошения газообмен в хранилищата. Сушата по време на вегетацията също благоприятства развитието на болестта. Други условия са прекомерното поливане или обилните валежи в края на вегетацията, както и небалансираното азотно торене. По-често страдат едрите плодове при високи температури, висока влажност и лошо проветряване. Това налага строго спазване на беритбата при достигане на т. нар. беритбена зрелост. Плодовете на чувствителните сортове да бъдат обирани още когато не са нагрети от слънцето през деня. Рядко, но е възможно джонатановите петна да се явят преди беритбата.
Не подценявайте крушовата дървеница!
Запарването става след беритбата. То засяга предимно по-зелените части. По тях се развиват неясно очертани петна. На цвят те са бледокафяви. Отделните петна се разрастват на ширина и дълбочина. При сливането си поразяват значителна част от плода на дълбочина до 10 мм. Запарените тъкани са податливи на микроорганизми, причиняващи вторично гниене.
Запарването става при съхранение над 30 – 45 дена в условията на лошо проветряване, при което около плодовете се натрупва оцетна киселина, ацеталдехид и др. вещества, които увреждат растителната тъкан.
Запарването може да бъде избегнато, когато плодовете са запазвани и превозвани в подходящи съдове, без натрупване на голяма маса на ограничено място. В съдове, които са затворени плътно и престояващи над 30ºС, запарването е много вероятно.
Оптималната влажност на въздуха е 80 – 85%. Други условия за избягване на запарването са балансираното торене и спазването на беритбените срокове.
Встъкляването се развива при настъпването на беритбената зрелост и след нея. Възможно е болестното явление да стане и по-рано още при нарастването. Името на болестта идва от воднистия и сякаш прозрачен вид на плодовото месо. На повърхността основният цвят зелен или червен е по-ярък.
Пораженията са чести, когато дърветата са отглеждани в сухи региони. Силното слънчево огряване също засилва опасността от встъкляване. То е последица от аномалии в обмяната на веществата. При засилена хидролиза в междуклетъчните пространства изтича клетъчен сок. Така тъканите придобиват воднистия вид.
Признаци на встъкляване са отбелязани при много сортове: Английска ренета, Джонатан, Жълт белфльор, Златна пармена, Бял Астрахан и др.
По време на запазването признаците на встъкляване може да отслабнат и видимо ябълките да оздравеят. При тежко засегнатите плодове месото става сипкаво и може да бъде оприличено на печен картоф. На цвята то е бледокафяво.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
