През есента се внасят основно фосфор и калий в овощната градина

Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхност, резитбата, величината на добива и др. Въведени са слаборастящи подложки за повечето от дървесните овощни видове, които се засаждат на значително по-голяма гъстота. Тези овощни градини изискват и по- интензивно торене.
Овощните дървета усвояват хранителните вещества чрез кореновите власинки и невдървесинените части на младите корени, които са разположени на дълбочина 10- 60 см. Всеки вид е с различна чувствителност към недостига на хранителни елементи. Най-чувствителни при липса на азот са прасковата, сливата, вишната. По отношение недостига на фосфор най-чувствителни са ябълката и прасковата, а на калий - ябълка, круша, праскова, вишна и слива.
Що се отнася до есенна употреба на NPK торове, трябва да се ориентирате към тор с много ниско съдържание на азот и високо на фосфор и калий. През есенно-зимния период азотът може да бъде отмит в по-долните почвени слоеве и да попадне в подпочвените води без да бъде използван от растението. Най- подходящия срок за внасяне на фосфорните и калиеви торове е периодът на покой. Това е времето след прибиране на реколтата - от октомври до началото на февруари. Внасят се на дълбочина не по-малка от 35 см. Разхвърлянето им на повърхността почти няма ефект. При плододаващи дървета се препоръчва на 3-4 години внасянето по 33 кг фосфорен и около 30 кг калиев на декар.
Най- често препоръчваната азотна норма за активно плододаващи дървета се движи в границите 8-12 кг азот на декар (за да се преизчисли като амониева селитра се умножава по 2,94). Половината от азотната норма се внася рано напролет през февруари- март. Останалата част може да се даде като едно или две подхранвания - първото през май, а второто през юли.